Волф Бирман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Волф Бирман
Wolf Biermann
Волф Бирман през 2008 г.
Волф Бирман през 2008 г.
Роден15 ноември 1936 г. (87 г.)
Професияпоет, певец
Националност Германия
Жанрстихотворение, песен
Уебсайт
Волф Бирман в Общомедия

Волф Бирман (на немски: Wolf Biermann) е германски поет и певец.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Волф Бирман е роден на 15 ноември 1936 г. в Хамбург в семейството на пристанищен работник-комунист от еврейски произход. През 1943 г. бащата на бъдещия поет умира в концентрационния лагер Аушвиц.

След Втората световна война Волф Бирман се присъединява към пионерската организация. Завършва гимназия в Хамбург и през 1953 г. 17-годишният Бирман по идеологически подбуди се преселва в ГДР.[1]

През годините 1955-1957 изучава икономика в Берлинския Хумболтов университет, но не завършва. Привлечен от театъра, през 1957 г. той се присъединява към Брехтовия „Берлинер ансамбъл“, където в продължение на две години е асистент-режисьор. През 1959 г. се завръща в университета в Берлин и до 1963 г. учи философия и математика.

В университета Бирман започва да пише песни. Първите му опити са вдъхновени от Франсоа Вийон, Брехт и Жорж Брасенс. През 1960 г. публикува първите си песни и стихотворения, а през 1961 г. основава Работнически и студентски театър. Пиесата му по проблема с Берлинската стена е забранена.

Отношенията на поета с властите рязко се влошават. Волф Бирман става непримирим критик на Германската единна социалистическа партия (ГЕСП) и ГДР. През 1966 г. му налагат забрана за изяви и публикации. През ноември 1976 г. след официално разрешено концертно турне във ФРГ му отказват завръщането в ГДР и му отнемат гражданството. Този акт на правителството предизвиква широки протести в Източна и Западна Германия. Останал на Запад, Бирман продължава да композира и изпълнява песни.

Стихосбирките на Волф Бирман спадат към най-продаваните творби на немската следвоенна литература. Поетът е отличен с многобройни литературни награди на Западна, а по-късно и на Обединена Германия.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Волф Бирман през 1977 г. в Хамбург

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

  • Wolf Biermann zu Gast bei Wolfgang Neuss, 1965
  • 4 neue Lieder, 1968
  • Chausseestraße 131, 1968
  • Der Biermann kommt, 1970
  • Wolf Biermann, CHILE – Ballade vom Kameramann / Commandante Che Guevara, 1973
  • Warte nicht auf beßre Zeiten, 1973
  • aah – ja!, 1974
  • Liebeslieder, 1975
  • Es gibt ein Leben vor dem Tod, 1976
  • Der Friedensclown, 1977
  • Das geht sein’ sozialistischen Gang, 1977
  • Trotz alledem!, 1978
  • Hälfte des Lebens, 1979
  • Eins in die Fresse, mein Herzblatt, 1980
  • Wir müssen vor Hoffnung verrückt sein, 1982
  • Im Hamburger Federbett, 1983
  • Die Welt ist schön..., 1985
  • Seelengeld, 1986
  • VEBiermann, 1988
  • Gut Kirschenessen. DDR – ça ira!, 1989
  • Nur wer sich ändert, 1991
  • Süßes Leben – Saures Leben, 1996
  • Brecht, Deine Nachgeborenen, 1999
  • Paradies uff Erden – Ein Berliner Bilderbogen, 1999
  • Ermutigung im Steinbruch der Zeit, 2001
  • Großer Gesang vom ausgerotteten jüdischen Volk, Lesung von Yitzak Katzenelson, 2004
  • Das ist die feinste Liebeskunst – Shakespeare-Sonette, 2005
  • Hänschen-klein ging allein..., 2005
  • Heimat – Neue Gedichte, 2006
  • Heimkehr nach Berlin Mitte, 2007
  • in diesem Lande leben wir..., 2011
  • Ach, die erste Liebe..., Mit Pamela Biermann, 2013
  • Warte nicht auf bessre Zeiten! Die Autobiographie

Публикации[редактиране | редактиране на кода]

  • Liebesgedichte, 1962
  • Sonnenpferde und Astronauten, 1964
  • Nachrichten von den Liebenden, 1964
  • Die Drahtharfe, 1965
  • Meine Mietskasernenbraut, 1965
  • Berlin, 1965
  • Mit Marx- und Engelszungen. Gedichte, Balladen, Lieder, 1968
  • Der Dra-Dra. Die Große Drachentöterschau in acht Akten mit Musik, 1970
  • Deutschland. Ein Wintermaerchen, 1972
  • Für meine Genossen. Hetzlieder, Gedichte, Balladen, 1972
  • Das Märchen vom kleinen Herrn Moritz, der eine Glatze kriegte, 1972
  • Nachlaß I, 1977
  • Preußischer Ikarus, 1978
  • Das Märchen von dem Mädchen mit dem Holzbein. Ein Bilderbuch von Natascha Ungeheuer, 1979
  • Verdrehte Welt – das seh’ ich gerne. Lieder, Balladen, Gedichte, Prosa, 1982
  • Affenfels und Barrikade, 1986
  • Klartexte im Getümmel. 13 Jahre im Westen, 1990
  • Über das Geld und andere Herzensdinge – Prosaische Versuche über Deutschland, 1991
  • Alle Lieder, 1991
  • Der Sturz des Daedalus oder Eizes für die Eingeborenen der Fidschi-Inseln über den IM Judas Ischariot und den Kuddelmuddel in Deutschland nach dem Golfkrieg, 1992
  • Alle Gedichte, 1995
  • Wie man Verse macht und Lieder. Eine Poetik in acht Gängen, 1997
  • Paradies uff Erden. Ein Berliner Bilderbogen, 1999
  • Die Ausbürgerung. Anfang vom Ende der DDR, 2001
  • Über Deutschland Unter Deutschen, 2002
  • Die Gedichte und Lieder 1960 bis 2001, 2003
  • Eleven Outlined Epitaphs. Elf Entwürfe für meinen Grabspruch, 2003
  • Das ist die feinste Liebeskunst. 40 Shakespeare Sonette, 2004
  • Heimat. Neue Gedichte, 2006
  • Fliegen mit fremden Federn. Nachdichtungen und Adaptionen, 2011
  • Warte nicht auf bessre Zeiten! Die Autobiographie, 2016
  • Im Bernstein der Balladen. Lieder und Gedichte, 2016

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Wolf Biermann, Mein Leben ist ein Schelmenroman. Interview von Sven Michaelsen, in: Süddeutsche Zeitung Magazin, 7. Oktober 2016, S. 15.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Волф_Бирман&oldid=11956774“.