Щефан Хермлин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Щефан Хермлин
Stephan Hermlin
Щефан Хермлин през 1952 г.
Щефан Хермлин през 1952 г.
Роден 13 април 1915 г.[1][2][3][4]
Починал 6 април 1997 г.[1][2][3][4] (81 г.)
Професия поет, белетрист, есеист, преводач
Националност Флаг на Германия Германия
Уебсайт
Щефан Хермлин в Общомедия

Щефан Хермлин (на немски: Stephan Hermlin), с рождено му име Рудолф Ледер, е германски поет, белетрист, есеист и преводач.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Щефан Хермлин е роден в Кемниц.

Хермлин израства в интелигентско буржоазно еврейско семейство на имигранти, но още като юноша влиза в Комунистическия младежки съюз и се включва в борбата срещу националсоциализма – организира нелегална печатница в Берлин. През 1936 г. емигрира в Палестина и като интербригадист участва в Гражданската война в Испания, а после се установява във Франция, където след немската окупация е арестуван и пратен в лагер. С помощта на френски партизани Хермлин успява да избяга в Швейцария.

Щефан Хермлин през 1954 г. в Берлин

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

След Втората световна война Щефан Хермлин се завръща в Германия и работи в радиото във Франкфурт на Майн. Публикува книгата си „Дванадесет балади за големите градове“ [5] (1945), където се проявява като значим поет на следвоенната епоха – неговата езикова мощ се родее с творчеството на Георг Хайм и ранния Йоханес Р. Бехер, издава влияния на експресионизма и лириката на барока, на Суйнбърн и Аполинер. Излиза и стихосбирката му „Пътищата на страха“ (1946).

ГДР и ФРГ[редактиране | редактиране на кода]

През 1947 г. Хермлин се преселва в тогавашната съветска окупационна зона – по-късно ГДР – и отдава силите си за културното възстановяване на страната. Публикува стихосбирките „Двадесет и две балади“ (1947) и „Полетът на гълъба“ (1952).

Щефан Хермлин в председателството на Съюза на немските писатели, 1988 г.

През 1962 г. е сред организаторите на литературно четене на млади автори в Академията на изкуствата на ГДР, от което започва свободомислещата лирическа вълна на шестдесетте години. Това начинание му струва на Хермлин уволнението като секретар по въпросите на поезията в Академията. През 1968 г. той критикува смазването на Пражката пролет от войските на Варшавския договор, а през 1976 г. е сред инициаторите на протеста от страна на видни писатели срещу лишаването от гражданство на поета Волф Бирман и изгонването му от страната.

От 1976 г. Щефан Хермлин е член и на Западноберлинската академия на изкуствата. Неговите „Събрани стихотворения“ излизат в 1979 г. и като допълнено издание в 1981 г.

Своите размишления за поезията и своеобразието на литературния процес, за културата на духовното унаследяване и осмислянето на житейския път Хермлин излага в автобиографичната си книга „Вечерна светлина“ (1979).

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

„Разкази“ (1966)
  • Zwölf Balladen von den großen Städten, 1945
  • Der Leutnant York von Wartenburg, Erzählung, 1946
  • Die Straßen der Furcht, 1946
  • Ansichten über einige neue Schriftsteller und Bücher (mit Hans Mayer), Aufsätze, 1947
  • Reise eines Malers in Paris, Erzählung, 1947
  • Die Zeit der Gemeinsamkeit, Erzählungen, 1949
  • Die erste Reihe, Porträts, 1951, 1975
  • Der Flug der Taube, Gedichte, 1952
  • Die Vögel und der Test, 1958
  • Begegnungen: 1954-1959, 1960
  • Gedichte und Prosa, 1966
  • Erzählungen, 1966, 1974
  • Die Städte, Gedichte, 1966
  • Scardanelli, Hörspiel, 1969
  • Lektüre: 1960-1971, Aufsätze, Essays, Antworten auf Umfragen, 1974, 1997
  • Die Argonauten, Erzählung, 1974
Гробът на Щефан Хермлин в Берлин
  • Abendlicht, 1979
  • Aufsätze, Reportagen, Reden, Interviews (Hrsg. von Ulla Hahn), 1980
  • Gedichte, 1981
  • Äußerungen 1944-1982, Aufsätze, Reden, Reportagen und Interviews, 1983
  • Texte. Materialien. Bilder Zusammengestellt von Hubert Witt, 1985
  • Lebensfrist, Gesammelte Erzählungen, 1987
  • Gedichte und Nachdichtungen, 1990
  • Erzählende Prosa, 1990
  • In den Kämpfen dieser Zeit, Reden. Gespräche, 1995
  • Entscheidungen. Sämtliche Erzählungen, 1995

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Колективен нормативен архив, Посетен на 9 април 2014 г..
  2. а б Internet Movie Database, Посетен на 13 октомври 2015 г., IMDb идентификатор: nm1523455.
  3. а б data.bnf.fr, Посетен на 10 октомври 2015 г..
  4. а б Discogs, Посетен на 9 октомври 2017 г., Указан като: Stephan Hermlin.
  5. Стихотворението „Балада за Кралица Горчивина“ в превод на Венцеслав Константинов

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]