Вилхелм Хауф

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вилхелм Хауф
Wilhelm Hauff
Роден 29 ноември 1802 г.
Починал 18 ноември 1827 г. (24 г.)
Професия писател, поет
Националност Флаг на Германия Германия
Активен период 1823 – 1827
Жанр стихотворение, приказка, роман
Направление романтизъм, бидермайер
Уебсайт
Вилхелм Хауф в Общомедия

Вилхелм Хауф (на немски: Wilhelm Hauff) е известен германски поет и писател.

Най-популярните му творби са приказките „Малкият Мук“, „Халифът Щърк“, „Корабът на призраците“ (действието им се развива в Ориента), както и „Джуджето Дългоноско“, „Студеното сърце“, „Странноприемницата в Шпесарт“ (действието им се развива в Германия).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Хауф е роден в Щутгарт, син на Август Фридрих Хауф, секретар в Министерството на външните работи на Вюртемберг, и Хедвиг Вилхелмин Елзасер Хауф, като второто от четири деца.

Младият Хоуф загубва баща си, когато е на седем години, а ранното му образование е практически самостоятелно придобито в библиотеката на дядо му по майчина линия в Тюбинген, където майка му се мести след смъртта на съпруга си. През 1818 г. е изпратен в Klosterschule в Blaubeuren, а през 1820 г. започва да учи в Тюбингенски университет, където за четири години завършва философски и богословски науки в Тюбингенската богословска семинария.

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

След като напуска университета, Хауф става наставник на децата на вюртембергския военен министър, генерал барон Ернст Еуген фон Хюгел (1774 – 1849), и за тях пише своите Märchen (приказки), които публикува в своя Märchen almanach auf das Jahr 1826 (Приказен алманах от 1826 г.). Някои от тези истории са много популярни в немскоговорещите страни и до днес, като Der Kleine Muck (Малкият Мук), Халифът Щърк и Die Geschichte von dem Gespensterschiff (Корабът на призраците) – действието им е в Ориента; както и Der Zwerg Nase (Джуджето Дългоноско), Das kalte Herz (Студено сърце) и Das Wirtshaus im Spessart (Странноприемницата в Шпесарт), действието им е в Германия. Докато е там, той написва и първата част от Mitteilungen aus den Memoiren des Satan (1826; Страници от мемоарите на Сатаната) и Der Mann im Mond (1825; Човекът от Луната). Последното е пародия на сантименталните и чувствени романи на Хайнрих Клаурен (псевдоним на Карл Готлиб Самюел Хьон, 1771 – 1854). В резултат Клаурен печели иск за обезщетение срещу Хауф, а също предприема своеобразна атака срещу цялото творчество на Хауф. В отговор Хауф написва саркастичната новела Kontroverspredigt über H. Clauren und den Mann im Mond (Спорната проповед на Х. Клаурен за „Човекът от Луната“), с която постига първоначалната си цел: моралното унищожение на сладникавата и нездрава литература, с която Клаурен наводнява страната.

В същото време, вдъхновен от романите на сър Уолтър Скот, Хауф написа историческия роман „Лихтенщайн“ (Lichtenstein: Romantische Sage aus der wuerttembergischen Geschichte), който става изключително популярен в Германия и особено в Швабия, тъй като разказва за един от най-интересните моменти от историята на тази страна – царуването на херцог Улрих (1487 – 1550). Този роман вдъхновява наследника на херцога, Вилхелм, херцог на Урах, да възстанови рушещия се замък в съответствие с описанието на Хауф.

Докато пътува до Франция, Холандия и Северна Германия, той написва втората част на Memoiren des Satan и някои кратки романи, сред които и очарователния Die Bettlerin vom Pont des Arts и неговия шедьовър, новелата Phantasien im Bremer Ratskeller. Той също така публикува няколко кратки стихотворения, които стават народни песни, сред тях „Morgenrot, Morgenrot, leuchtest mir zum frühen Tod?“ и „Steh ich in finstrer Mitternacht“. Новелата Jud Süß е публикувана през 1827 година.

През януари 1827 г. Хауф поема редакцията на вестника Stuttgart Morgenblatt, а през следващия месец се омъжва за братовчедката си Луис Хауф, в която е бил влюбен от детството си. На 10 ноември 1827 г. се ражда дъщеря му, Вилхелмина, а след осем дни, на 18 ноември, той умира от коремен тиф.

Литературни произведения[редактиране | редактиране на кода]

Die Gartenlaube (1877) b 773.jpg

Приказки[редактиране | редактиране на кода]

Годишник приказки от 1826 г. за синове и дъщери от знатни съсловия (на немски: Märchen-Almanach auf das Jahr 1826 für Söhne und Töchter gebildeter Stände)

Годишник приказки от 1827 г. за синове и дъщери от знатни съсловия (на немски: Märchen-Almanach auf das Jahr 1827 für Söhne und Töchter gebildeter Stände)

Годишник приказки от 1828 г. за синове и дъщери от знатни съсловия (на немски: Märchen-Almanach auf das Jahr 1828 für Söhne und Töchter gebildeter Stände)

Романи[редактиране | редактиране на кода]

Сатирически произведения[редактиране | редактиране на кода]

Разкази[редактиране | редактиране на кода]

Легенда[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]