Еберхард IV (граф на Вюртемберг)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Еберхард IV фон Вюртемберг
граф на Вюртемберг
Stuttgart Stiftskirche Grafenstandbilder Figur 09 Eberhard IV.jpg
Еберхард IV фон Вюртемберг
Лични данни
Роден
Починал
2 юли 1419 г. (30 г.)
Други титли граф на Монбеляр
Семейство
Династия Дом Вюртемберг
Баща Еберхард III
Майка Антония Висконти
Брак Хенриета фон Мьомпелгард
Потомци Анна, Лудвиг I, Улрих V „Многообичания“, Антония фон Дагерсхайм, Анна фон Дагерсхайм
Еберхард IV фон Вюртемберг в Общомедия
Женитбата на Еберхард IV и графиня Хенриета фон Мьомпелгард

Еберхард IV фон Вюртемберг „Младия“ (на немски: Eberhard IV von Württemberg „der Jüngere“; * 23 август 1388; † 2 юли 1419 във Вайблинген) от Дом Вюртемберг е граф на Вюртемберг от 1417 до 1419 г. и граф на Монбеляр от 1409 г.

Той е единственият син на граф Еберхард III († 1417) и първата му съпруга Антония Висконти († 1405), дъщеря на Бернабо Висконти, владетелят на Милано.

Еберхард III е сгоден на 13 ноември 1397 г. и се жени най-късно през 1407 г. за графиня Хенриета фон Мьомпелгард, дъщеря и наследничка на граф Хайнрих II фон Мьомпелгард († 1396), който е убит от турците при Никопол.

Еберхард IV участва от 1407 г. активно в управлението на страната. От 1409 г. той управлява заедно с Хенриета графство Монбеляр. След смъртта на баща му на 16 май 1417 г. той поема управлението в цял Вюртемберг. При неговата смърт на 2 юли 1419 г. неговите два сина, по-късните графове Лудвиг I и Улрих V, са още на седем и шест години. Затова е поставено опекунско правителство от Хенриета и 32 вюртембергски съветници.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Еберхард има с Хенриета дьо Монбеляр (* 1384/1391, † 14 февруари 1444) децата:[1]

Еберхард има с любовницата си Агнес фон Дагерсхайм още няколко деца:[2]

  • Антония фон Дагерсхайм, ∞ Конрад Лихер, канцлер в Щутгарт.
  • няколко други деца
  • Анна фон Дагерсхайм, ∞ Ханс Ферг, наричан Фергенханс, служител в двора на Урах.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Christoph Florian: Eberhard IV. der Jüngere. In: Sönke Lorenz, Dieter Mertens, Volker Press: Das Haus Württemberg. Ein biographisches Lexikon. Kohlhammer, Stuttgart 1997, ISBN 3-17-013605-4, S. 74 – 77.
  • Gerhard Raff: Hie gut Wirtemberg allewege. Band 1: Das Haus Württemberg von Graf Ulrich dem Stifter bis Herzog Ludwig. Landhege, Schwaigern 2014, ISBN 978-3-943066-34-0, S. 231 – 237.
  • Ernst Marquardt, Geschichte Württembergs. DVA, Stuttgart 1985, ISBN 3-421-06271-4
  • Hansmartin Decker-Hauff et al., Die Universität Tübingen von 1477 bis 1977 in Bildern und Dokumenten. 500 Jahre Eberhard-Karls-Universität Tübingen. Beiträge zur Geschichte der Universität Tübingen 1477 – 1977. Tübingen: Attempto Verlag, 1977, Stammtafel S. 24f.
  • Schwäbisches Geschlechterbuch, Neunter Band, Starke Verlag, 1975, S. 69 ff.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Württemberg 2, genealogy.euweb.cz
  2. Hansmartin Decker-Hauff et al., Die Universität Tübingen von 1477 bis 1977 in Bildern und Dokumenten. 500 Jahre Eberhard-Karls-Universität Tübingen. Beiträge zur Geschichte der Universität Tübingen 1477 – 1977. Attempto, Tübingen 1977, ISBN 3-921552-02-8, Stammtafel S. 24f.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • Eberhardus V. In: Zedlers Universal-Lexicon. Band 8, Leipzig 1734, Spalte 49 f.