Еберхард IV (граф на Вюртемберг)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Еберхард IV фон Вюртемберг
Женитбата на Еберхард IV и графиня Хенриета фон Мьомпелгард

Еберхард IV фон Вюртемберг „Младия“ (на немски: Eberhard IV von Württemberg „der Jüngere“; * 23 август 1388; † 2 юли 1419 във Вайблинген) от Дом Вюртемберг е граф на Вюртемберг от 1417 до 1419 г. и граф на Монбеляр от 1409 г.

Той е единственият син на граф Еберхард III († 1417) и първата му съпруга Антония Висконти († 1405), дъщеря на Бернабо Висконти, владетелят на Милано.

Еберхард III е сгоден на 13 ноември 1397 г. и се жени най-късно през 1407 г. за графиня Хенриета фон Мьомпелгард, дъщеря и наследничка на граф Хайнрих II фон Мьомпелгард († 1396), който е убит от турците при Никопол.

Еберхард IV участва от 1407 г. активно в управлението на страната. От 1409 г. той управлява заедно с Хенриета графство Монбеляр. След смъртта на баща му на 16 май 1417 г. той поема управлението в цял Вюртемберг. При неговата смърт на 2 юли 1419 г. неговите два сина, по-късните графове Лудвиг I и Улрих V, са още на седем и шест години. Затова е поставено опекунско правителство от Хенриета и 32 вюртембергски съветници.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Еберхард има с Хенриета дьо Монбеляр (* 1384/1391, † 14 февруари 1444) децата:[1]

Еберхард има с любовницата си Агнес фон Дагерсхайм още няколко деца:[2]

  • Антония фон Дагерсхайм, ∞ Конрад Лихер, канцлер в Щутгарт.
  • няколко други деца
  • Анна фон Дагерсхайм, ∞ Ханс Ферг, наричан Фергенханс, служител в двора на Урах.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Christoph Florian: Eberhard IV. der Jüngere. In: Sönke Lorenz, Dieter Mertens, Volker Press: Das Haus Württemberg. Ein biographisches Lexikon. Kohlhammer, Stuttgart 1997, ISBN 3-17-013605-4, S. 74–77.
  • Gerhard Raff: Hie gut Wirtemberg allewege. Band 1: Das Haus Württemberg von Graf Ulrich dem Stifter bis Herzog Ludwig. Landhege, Schwaigern 2014, ISBN 978-3-943066-34-0, S. 231–237.
  • Ernst Marquardt, Geschichte Württembergs. DVA, Stuttgart 1985, ISBN 3-421-06271-4
  • Hansmartin Decker-Hauff et al., Die Universität Tübingen von 1477 bis 1977 in Bildern und Dokumenten. 500 Jahre Eberhard-Karls-Universität Tübingen. Beiträge zur Geschichte der Universität Tübingen 1477 – 1977. Tübingen: Attempto Verlag, 1977, Stammtafel S. 24f.
  • Schwäbisches Geschlechterbuch, Neunter Band, Starke Verlag, 1975, S. 69 ff.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Württemberg 2, genealogy.euweb.cz
  2. Hansmartin Decker-Hauff et al., Die Universität Tübingen von 1477 bis 1977 in Bildern und Dokumenten. 500 Jahre Eberhard-Karls-Universität Tübingen. Beiträge zur Geschichte der Universität Tübingen 1477–1977. Attempto, Tübingen 1977, ISBN 3-921552-02-8, Stammtafel S. 24f.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • Eberhardus V.. In: Zedlers Universal-Lexicon. Band 8, Leipzig 1734, Spalte 49 f.