Джанмастино Висконти

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Джанмастино Висконти
господар на Бергамо, Вал Камоника и Джера д'Ада
Лични данни
Роден
Починал
19 юни 1405 г. (35 г.)
Погребан вцърква „Св. Джовани нела Читадела“ в Бергамо
Семейство
ДинастияВисконти
БащаБернабо Висконти
МайкаБеатриче Реджина дела Скала
БракКлеофа дела Скала или Елизабета
ПотомциБеатриче Висконти
Бернабò Висконти
Мадалена Висконти
Лучия Висконти
Извънбр.:
Джорджо
Мадалена
ГербBlason famille it Visconti.svg
Беатриче дела Скала и нейният съпруг Бернабò Висконти

Джанмастино Висконти (на италиански: Gianmastino Visconti, * март 1370 в Милано, Синьория Милано, † 19 юни 1405 в Бергамо, Миланско херцогство) от рода Висконти е господар на Бергамо, Вал Камоника и Джера д'Ада.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Той е син на Бернабо Висконти (* 1323, † 1385) – владетел на Милано и на съпругата му Беатриче Реджина дела Скала (1331, † 1384).[1] Нейни баби и дядовци по бащина линия са Стефано Висконти – господар на Милано и Валентина Дория, а по майчина – Мастино II дела Скала и Тадеа да Карара.

Има четирима братя и десет сестри:

Освен това има шест полубратя и девет полусестри от извънбрачни връзки на баща му с 5 жени.

Баща му Бернабò Висконти непрекъснато води войни с Папската държава: той е отлъчен от църквата и е безмилостен тиранин.[2] През 1385 г. е свален от племенника си Джан Галеацо Висконти и по-късно e отровен в замъка на Трецо.[3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

През 1379 г. баща му Бернабò Висконти разделя територията си между легитимните си синове Марко, Лудовико, Джанмастино, Родолфо и Карло. На 9-годишния Джанмастино се падат териториите на Бреша и Вал Камоника.

През май 1385 г. братовчед му Джан Галеацо Висконти, женен от 1380 г. за сестра му Катерина Висконти, чрез преврат поема цялата власт, управлява сам Милано и поръчва отравянето на чичо си Бернабо. След държавния преврат Джанмастино се укрива в Бреша, а след това в Койра при епископа. Установява се във Венеция. Като изгнаник прави поредица от пътувания, които го отвеждат в Германия.

Източниците са противоречиви по отношение на жената, която му е станала съпруга. През 1385 г., няколко месеца преди преврата, Джанмастино със сигурност е обещан на Клеофе дела Скала, дъщеря на Антонио дела Скала, господар на Верона, и на Самаритана да Полента. Някои източници съобщават за брака му, от който са родени три деца. Според други документи обаче му се ражда законна дъщеря от някоя си Елизабета.

През юни 1404 г. той дарява Валтелина, Киавена, Поскиаво и Бормио на епископа на Койра Хартман II в знак на благодарност. Същата година, през ноември същата година, след смъртта на Джан Галеацо Висконти, Антонио и Франческо Висконти (произходжащи от клона на Уберто Висконти) се съюзяват с наследниците на Висконти срещу Пандолфо Малатеста и им дават големи територии. В този спор Джанмастино получава Бергамо и района Джера д'Ада.

Умира на 19 юни 1404 г. и е погребан в Бергамо в несъществуващата сега църква „Сан Джовани нела Читаделата“.

Брак и потомство[редактиране | редактиране на кода]

∞ 1385 вероятно за Клеофа дела Скала (+ 1403), дъщеря на Антонио I дела Скала – господар на Верона, и на съпругата му Самаритана да Полента от Равена. Те имат един син и вероятно една или две дъщери:

  • Беатриче Висконти, вероятна, ∞ за Просдочимо де' Конти
  • Бернабò Висконти († след 10 април 1414), получава Меленяно през 1413 г., има дъщеря, Донина, омъжена за Франчисколо Кастильони, благородник от Милано
  • Мадалена Висконти, вероятна, ∞ за Джовани Поро, патриций на Милано

Други документи сочат за негова съпруга някоя си Елизабета, от която има една дъщеря:

  • Лучия Висконти, вдовица на Енрико Долфин, получава доходите от къщите в енория Сан Мойзе и в енория Сан Джобе във Венеция.

Има и един извънбрачен син и една извънбрачна дъщеря от две жени в Германия:

  • Джорджо: в бащиното му завещание има разпоредба, според която той е трябвало да бъде отведен във Венеция, за да остане до навършването на 20 г. под опеката на Марко Негро, изпълнител на завещанието. При навършване на пълнолетие Джорджо е трябвало да получи сумата от 1200 дуката, със задължението да издържа майка си, в противен случай 400 дуката са щели да отидат директно при нея.
  • Мадалена, ∞ за Джовани II Поро, племенник на известния пфалцграф Стефано Поро. Според бащиното ѝ завещание е отведена във Венеция след смъртта на баща ѝ през 1405 г., за да остане до 14-годишна възраст заедно с полубрат си Джорджо под надзора на неговия изпълнител и със зестра от 1000 дуката.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Zita Eva Rohr, Yolande of Aragon (1381-1442) Family and Power: The Reverse of the Tapestry, Palgrave Macmillan, 2016, с. 53.
  2. ↑ Barbara Tuchman, A Distant Mirror, Alfred A Knopf, 1978, с. 254.
  3. ↑ Barbara Tuchman, A Distant Mirror, Alfred A Knopf, 1978, с. 437-438.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Gianmastino Visconti“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

     Портал „Италия“         Портал „Италия“          Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „История“         Портал „История“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Джанмастино_Висконти&oldid=11515968“.