Мастино II дела Скала

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Статуя на Мастино II дела Скала в кастело Кастелвечио във Верона

Мастино II дела Скала (на италиански: Mastino II della Scala, * 1308, † 4 юни 1351 във Верона) от род дела Скала е господар на Верона и Виченца (1329 – 1351), господар на Падуа (1328 – 1338), господар на Парма (1332 – 1341), господар на Бреша (1332 – 1337), господар на Лука (1335 – 1347). Той е от 1329 г. сърегент с по-големия му брат Алберто II дела Скала (1306 – 1352).

Той е вторият син на Албоино I дела Скала († 1311) и втората му съпруга му Беатриче, дъщеря на Гиберто III да Кореджо и Елена от Маласпина.

Мастино последва чичо си Франческо (Кангранде I) дела Скала (1311 – 1329). Мастино II и брат му Алберто II са най-богатите и могъщи владетели по това време. Мастино е политически по-активен. През 1332 г. те завладяват Бреша, получават Парма (1335) и Лука (1339). През 1337 г. се образува против тях силен съюз: Флоренция, Венеция, Висконтите, Есте и Гонзага. След тригодишна война на Делла Скала остават отново само Верона и Виченца.

Мастино II делла Скала се жени през 1323 г. за Тадеа да Карара от Падуа, дъщеря на Якопо I господар на Падоа и Елизабета Градениго Патриция ди Венеция († 1375). Те имат децата:

Той има няколко извънбрачни деца:

  • Фрегнано дела Скала († 1394)
  • Аймонте
  • Джовани
  • Маргерита
  • Пиетро († 1393), епископ на Верона (1350 – 1387)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • G. M. Varanini: Gli Scaligeri 1277 – 1387, Milano, Arnoldo Mondadori Editore, 1988.
  • Pompeo Litta, Famiglie celebri d'Italia. Scaligeri di Verona, Torino, 1835

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]