Николо II д’Есте
| Николо II д’Есте | |
|---|---|
| маркиз Ферара, Модена и Парма | |
 | |
| Управление | 1361-1388 |
| Наследил | Алдобрандино III д’Есте |
| Наследник | Алберто V д’Есте(1347—1393) |
| Лични данни | |
| Роден | |
| Починал | |
| Семейство | |
| Династия | Есте |
| Баща | Обицо III д’Есте |
| Герб | .svg) |
| Николо II д’Есте в Общомедия | |
Николо II д’Есте (итал. Niccolò II d'Este; 17 май 1338 – 26 март 1388) – маркиз на Ферара, Модена и Парма от 1361-1388 години.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Той е син на Обицо III д’Есте, управляващ Ферара от 1317 до 1352 г. След наследяването на Алдобрандино III д’Есте, Николо II сключва алианс с Падуа, Верона и Мантуа за война срещу управителя на Милано Бернабо Висконти, а през 1367 година след среща във Витербо, Николо II получава поддръжката на Папа Урбан V.
По време на управлението на Николо II, Ферара придобива статут на град-покровител на изкуството. След народните вълнения през 1385 година, маркизът поръчва на известния в тона време архитект Бартолино да Новара да построи замък (Кастело Естенсе), който впоследствие става за дълго време резиденция на династия Есте.
Наследен е от по-малкия си брат Алберто V д’Есте(1347—1393), от 1388 г. е маркиз на Ферара и Модена.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- L. A. Muratori. Delle antichità Estensi. 1717, Modena;
- G. B. Pigna. Historia dei Principi d'Este. 1570, Ferrara.
- ISBN non esistente
- Лодовико Антонио Муратори „Delle antichità Estensi“ – Модена, 1717.
- Г.Б. Пинья „Historia dei Principi d'Este“ – Феррара, 1570.