Франческо I да Карара

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Франческо I да Карара и Фина Буцакарини

Франческо I да Карара (на италиански: Francesco I da Carrara, il Vecchio, * 29 септември 1325 в Падуа, † 6 октомври 1393 в Монца) е господар (signore di Padova) на Падуа от 1350 до 1388 г.

Той е син на Якопо (Джакомо) II да Карара († 19 декември 1350), господар на Падуа, и съпругата му Лиета ди Монтемерло.

Франческо наследява баща си като господар на Падуа. През 1356 г. той е имперски викар на император Карл IV. Бернабо Висконти, владетел на Милано, завладява Парма и поставя там през 1364 г. за управител син си Марко Висконти, сгоден за дъщеря на Франческо I да Карара. Годежът е развален, понеже майката на Марко Висконти Беатриче Регина дела Скала е против тази връзка понеже Карара водят точно поход против нейната фамилия във Верона.

Той е приятел на поета Франческо Петрарка.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Франческо I се жени за Фина Буцакарини († 1406) и има две деца:

Франческо I има извънбрачен син:

  • Конте да Карара († сл. юни 1391).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]