Риста Скакалевич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Риста Скакалевич
Риста Скакаљевић
сръбски просветен деец
Роден
1875 г.
Починал
Политика
ПартияРадикална партия
Първата скупщина на отоманските сърби в Скопие на Сретение, 1909 година.

Риста Скакалевич (на сръбски: Риста Скакаљевић) е сръбски учител, деец на Сръбската пропаганда в Македония, политик, депутат.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1875 година в Призрен, Османската империя. Завършва начално училище и трикласна семинария в Призрен в 1879 година. След това в 1894/1895 година учи във Втора белградска гимназия, а в 1895 - 1899 година в Историко-филологическия факултет на Великата школа със сръбска държавна стипендия. Преподава в Битолската сръбска гимназия от 1899 до 1905 година. В 1905 година полага учителски изпит и от 1905 до 1912 година преподава в Призренската семинария.[1]

Депутат е от Призрен в Първата скупщина на сърбите в Османското царство.[2] Назначен е за председател на епархийското управление на Рашко-Призренската епархия в Прищина, отговарящ за общинските и политическите въпроси.[1] По време и след Балканските войни е председател на община Призрен. Участва във войните като чиновник. Член е на Управителния и Надзорния съвет на Призренската банка (1920 - 1922). За първи път е избран за народен представител през 1923/1924 година от Радикалната партия. Сътрудничи на „Босанска вила“ (1911) и на „Нов живот“ (1924).[3]

Умира на 21 октомври 1960 година в Белград.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Новаков, Александра Ж. Средње српске школе у Османском царству (1878 – 1912). Докторска дисертација. Нови Сад, Универзитет у Новом Саду. Филозофски факултет. Одсек за историју, 2014. с. 189. (на сръбски)
  2. Српска демократска лига у Отомаској царевини. Манифест - Записник - Организация. Скопље, Издање „Српског клуба“, 1908. с. 6.
  3. Новаков, Александра Ж. Средње српске школе у Османском царству (1878 – 1912). Докторска дисертација. Нови Сад, Универзитет у Новом Саду. Филозофски факултет. Одсек за историју, 2014. с. 190. (на сръбски)