Хеян

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
История на Япония
Храмът Исе
 • Палеолит (~ 35 000–14 000 г. пр.н.е.)
 • Джомон (~ 14 000–300 г. пр.н.е.)
 • Яйои (~ 300 г. пр.н.е.–250 г.)
 • Ямато (250-710)
 · Кофун (250-538)
 · Асука (538-710)
 • Нара (710-794)
 • Хеян (794-1185)
 • Камакура (1185-1333)
 · Реставрация Кенму (1333-1336)
 • Муромачи (Ашикага) (1336-1578)
 · Нанбоку-чо (1336-1392)
 · Сенгоку (1467-1573)
 • Адзучи-Момояма (1568-1603)
 · Нанбански търговски период
 • Едо (Токугава) (1603-1868)
 · Бакумацу
 • Мейджи (1868-1912)
 · Реставрация Мейджи
 • Тайшо (1912-1926)
 · Първа световна война
 • Шова (1926-1989)
 · Японски милитаризъм
 · Втора световна война
 · Тихоокеанска война
 · Следокупационен период
 • Хейсей (1989-настояще)
 · Изгубеното десетилетие
Тематични
 · Японска империя
 · Икономическа история на Япония
 · Военна история на Япония
 · История на японското корабоплаване

Хеян (на японски: 平安時代) е период от японската история, датиращ от 794 до 1185 г.[1] Наречен е по името на столицата Хеян-кио (днес Киото). По времето на този период, в Япония будизмът и други китайски влияния достигат връх. Освен това, Хеян бележи кулминация на японския императорски двор и е известен със своето изкуство, особено поезия и литература. Макар императорският дом да изглежда властен, реалната власт е в ръцете на клана Фудживара – влиятелен аристократичен род, който сключва бракове с императорското семейство. Много от императорите са женени за момичета от фамилията Фудживара.[2]

Китайският модел на централизирано управление, който е приет през периода Нара (710 – 784) постепенно се променя, докато нарастването на частните имения, лишени от данъци, посяга на държавната собственост и намалява субектите на държавната администрация. Нов център на власт се появява през 1086 г., когато император Ширакава се пенсионира преждевременно и установява отшелнически режим, управлявайки без трон. Тази система е продължена спорадично от по-късните императори.[2]

Периодът Хеян се характеризира с процъфтяване на културата и дворянската аристокрация, която активно участва в преследване на естетическото усъвършенстване, водейки до развиване на изкуствата. Романът „Сказание за Генджи“ на Мурасаки Шикибу е отличен опис на живота сред благородничеството по това време и се счита за една от най-великите литературни творби въобще. Към края на периода гражданското недоволство расте, а провинциалните армии влизат във въоръжени конфликти. Към 1156 г. кавгата достига столицата, когато клановете Тайра и Минамото подкрепят съперничещи си претенденти за императорския трон. Тайра побеждават и упражняват слаб контрол в императорския двор до 1185 г.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Charles S., Prebish. The A to Z of Buddhism. New Delhi, Vision Books, 2003. ISBN 978-81-7094-522-2. с. 131 – 132.
  2. а б в Heian period. // Encyclopædia Britannica, 2 август 2013. Посетен на 12 юли 2020.