Хеян
| История на Япония | |
|---|---|
|
|
| • Палеолит (~ 35 000–14 000 г. пр.н.е.) | |
| • Джомон (~ 14 000–300 г. пр.н.е.) | |
| • Яйои (~ 300 г. пр.н.е.–250 г.) | |
| • Ямато (250-710) | |
| · Кофун (250-538) | |
| · Асука (538-710) | |
| • Нара (710-794) | |
| • Хеян (794-1185) | |
| • Камакура (1185-1333) | |
| · Реставрация Кенму (1333-1336) | |
| • Муромачи (Ашикага) (1336-1578) | |
| · Нанбоку-чо (1336-1392) | |
| · Сенгоку (1467-1573) | |
| • Адзучи-Момояма (1568-1603) | |
| · Нанбански търговски период | |
| • Едо (Токугава) (1603-1868) | |
| · Бакумацу | |
| • Мейджи (1868-1912) | |
| · Реставрация Мейджи | |
| • Тайшо (1912-1926) | |
| · Първа световна война | |
| • Шова (1926-1989) | |
| · Японски милитаризъм | |
| · Втора световна война | |
| · Тихоокеанска война | |
| · Следокупационен период | |
| • Хейсей (1989-настояще) | |
| · Изгубеното десетилетие | |
| Тематични | |
| · Японска империя | |
| · Икономическа история на Япония | |
| · Военна история на Япония | |
| · История на японското корабоплаване |
Хеян (на японски: 平安時代) е период от японската история, датиращ от 794 до 1185 г.[1] Наречен е по името на столицата Хеян-кио (днес Киото). По времето на този период, в Япония будизмът и други китайски влияния достигат връх. Освен това, Хеян бележи кулминация на японския императорски двор и е известен със своето изкуство, особено поезия и литература. Макар императорският дом да изглежда властен, реалната власт е в ръцете на клана Фудживара – влиятелен аристократичен род, който сключва бракове с императорското семейство. Много от императорите са женени за момичета от фамилията Фудживара.[2]
Китайският модел на централизирано управление, който е приет през периода Нара (710 – 784) постепенно се променя, докато нарастването на частните имения, лишени от данъци, посяга на държавната собственост и намалява субектите на държавната администрация. Нов център на власт се появява през 1086 г., когато император Ширакава се пенсионира преждевременно и установява отшелнически режим, управлявайки без трон. Тази система е продължена спорадично от по-късните императори.[2]
Периодът Хеян се характеризира с процъфтяване на културата и дворянската аристокрация, която активно участва в преследване на естетическото усъвършенстване, водейки до развиване на изкуствата. Романът „Сказание за Генджи“ на Мурасаки Шикибу е отличен опис на живота сред благородничеството по това време и се счита за една от най-великите литературни творби въобще. Към края на периода гражданското недоволство расте, а провинциалните армии влизат във въоръжени конфликти. Към 1156 г. кавгата достига столицата, когато клановете Тайра и Минамото подкрепят съперничещи си претенденти за императорския трон. Тайра побеждават и упражняват слаб контрол в императорския двор до 1185 г.[2]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Charles S., Prebish. The A to Z of Buddhism. New Delhi, Vision Books, 2003. ISBN 978-81-7094-522-2. с. 131 – 132.
- ↑ а б в Heian period. // Encyclopædia Britannica, 2 август 2013. Посетен на 12 юли 2020.