Изгубеното десетилетие
| История на Япония | |
|---|---|
|
|
| • Палеолит (~ 35 000–14 000 г. пр.н.е.) | |
| • Джомон (~ 14 000–300 г. пр.н.е.) | |
| • Яйои (~ 300 г. пр.н.е.–250 г.) | |
| • Ямато (250-710) | |
| · Кофун (250-538) | |
| · Асука (538-710) | |
| • Нара (710-794) | |
| • Хейан (794-1185) | |
| • Камакура (1185-1333) | |
| · Реставрация Кенму (1333-1336) | |
| • Муромачи (Ашикага) (1336-1578) | |
| · Нанбоку-чо (1336-1392) | |
| · Сенгоку (1467-1573) | |
| • Адзучи-Момояма (1568-1603) | |
| · Нанбански търговски период | |
| • Едо (Токугава) (1603-1868) | |
| · Бакумацу | |
| • Мейджи (1868-1912) | |
| · Реставрация Мейджи | |
| • Тайшо (1912-1926) | |
| · Първа световна война | |
| • Шова (1926-1989) | |
| · Японски милитаризъм | |
| · Втора световна война | |
| · Тихоокеанска война | |
| · Следокупационен период | |
| • Хейсей (1989-настояще) | |
| · Изгубеното десетилетие | |
| Тематични | |
| · Японска империя | |
| · Икономическа история на Япония | |
| · Военна история на Япония | |
| · История на японското корабоплаване |
Изгубеното десетилетие (на японски: 失われた十年, Ushinawareta Jūnen) е период на икономическа стагнация в Япония от 1991 до 2001 г., причинен от спукването на японския финансов балон в края на 1991 г.[1] От 1991 до 2003 г. японската икономика (БВП) нараства само с по 1,14% годишно – много по-бавно спрямо останалите индустриализирани държави.[2]
Понятието първоначално се отнася за годините от 1991 до 2001 г., но по-късно е разширено, обхващайки и годините до 2010 г. Поради тази причина, в днешно време често се говори за Изгубените 20 години (на японски: 失われた二十年, Ushinawareta Nijūnen).[3] Сериозно засягайки цялата икономика на Япония от 1995 до 2007 г., БВП на страната спада от 5,33 трилиона долара до 4,36 трилиона долара в номинално отношение,[4] а реалната заплата спада с около 5%,[5] докато държавата търпи стагнация при нивата на цените.[6] И докато съществуват спорове относно мащаба на японските спънки,[7][8] икономическото въздействие на Изгубеното десетилетие е ясно видимо, а японските политици продължават да се борят с последиците от него.
Причини[редактиране | редактиране на кода]
Изгубеното десетилетие на Япония в основата си е причинено от спекулациите по време на бум. Рекордно ниските лихви захранват спекулациите на пазара за недвижими имоти и стоки, които поскъпват много през 1980-те години. Оценките на имотите и публичните компании се утрояват и стигат до момент, в който площ от три квадратни метра близо до Токийския императорски дворец е се продава за 600 000 долара.[9]
След като осъзнава, че балонът вече не може да бъде удържан, японското министерство на финансите вдига лихвите в опит да намали спекулациите. Този ход бързо довежда до срив на фондовия пазар, защото кредитополучателите не успяват да изплащат многото си дългове, които дотогава са се крепили на спекулативните активи. В крайна сметка, тези проблеми се проявяват под формата на банкова криза, довела до няколко правителствени спасителни пакета.[9]
Криза[редактиране | редактиране на кода]
След първоначалния икономически шок, икономиката на Япония изпада в т.нар. Изгубено десетилетие, при което икономическият растеж спира през следващите десет години. Страната търпи много малък икономически растеж и дефлация, а японските стокови борси са сринати. Пазарът на имотите така и не се възстановява до нивата си отпреди икономическия бум.[9]
Някои икономисти хвърлят вината за Изгубеното десетилетие върху потребителите и компаниите, които са пестили твърде много и са накарали икономиката да забави своя ход. Според други, истинският виновник за упадъка е застаряващото население на страната или паричната ѝ политика (или и двете). В частност, бавният отговор на Банката на Япония за намеса на пазара е възможно да е изострил проблема. В действителност, много от тези фактори е вероятно да са допринесли за стагнацията.[9]
След кризата много японски граждани започват да пестят много и да харчат по-малко, което оказва отрицателно влияние върху съвкупното търсене. Това води до дефлация, която от своя страна допълнително мотивира потребители да пестят парите си, като така се навлиза в дефлационна спирала.[9]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Japan's Bubble Economy. // www.sjsu.edu. Посетен на 20 април 2009.
- ↑ Nielsen, Barry. The Lost Decade: Lessons From Japan's Real Estate Crisis. // Посетен на 26 май 2020.
- ↑ Leika Kihara. Japan eyes end to decades long deflation. // Reuters, 17 август 2012. Архивиран от оригинала на 2015-09-24. Посетен на 7 септември 2012.
- ↑ Japanese GDP, nominal. //
- ↑ Waging a New War. // 9 март 2013.
- ↑ Inflation Japan – CPI inflation. //
- ↑ Fingleton, Eamonn. The Myth of Japan’s Failure. // The New York Times. 6 януари 2012.
- ↑ Fingleton, Eamonn. Video interview on BBC News with Eamonn Fingleton. // BBC News, 5 min. 26 sec. 12 януари 2012.
- ↑ а б в г д Justin Kuepper. Japan's Lost Decade: Brief History and Lessons. // The Balance, 18 септември 2019. Посетен на 14 юли 2020.