Муромачи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
История на Япония
Храмът Исе
 • Палеолит (~ 35 000–14 000 г. пр.н.е.)
 • Джомон (~ 14 000–300 г. пр.н.е.)
 • Яйои (~ 300 г. пр.н.е.–250 г.)
 • Ямато (250-710)
 · Кофун (250-538)
 · Асука (538-710)
 • Нара (710-794)
 • Хеян (794-1185)
 • Камакура (1185-1333)
 · Реставрация Кенму (1333-1336)
 • Муромачи (Ашикага) (1336-1578)
 · Нанбоку-чо (1336-1392)
 · Сенгоку (1467-1573)
 • Адзучи-Момояма (1568-1603)
 · Нанбански търговски период
 • Едо (Токугава) (1603-1868)
 · Бакумацу
 • Мейджи (1868-1912)
 · Реставрация Мейджи
 • Тайшо (1912-1926)
 · Първа световна война
 • Шова (1926-1989)
 · Японски милитаризъм
 · Втора световна война
 · Тихоокеанска война
 · Следокупационен период
 • Хейсей (1989-настояще)
 · Изгубеното десетилетие
Тематични
 · Японска империя
 · Икономическа история на Япония
 · Военна история на Япония
 · История на японското корабоплаване

Муромачи (на японски: 室町時代), наричан също Ашикага, е период от японската история, датиращ от 1336 до 1573 г. Той бележи управлението на шогуната Муромачи, който е официално основан през 1338 г. от шогуна Ашикага Такауджи две години след кратката Реставрация Кенму (1333 – 1336), възвърнала властта на императора. За край на периода се счита 1573 г., когато 15-ият и последен шогун от династията, Ашикага Йошиаки, бива изтласкан от Ода Нобунага от столицата Киото.

Ранните години на периода, от 1336 до 1392 г., са познати под името Нанбоку-чо (букв. „Северен и Южен двор“). Този подпериод е белязан от продължителната съпротива на поддръжниците на император Го-Дайго, който е и инициатор на Реставрацията Кенму. Годините от 1465 г. до края на периода Муромачи са познати под името Сенгоку (букв. „Воюващи държави“). Най-успешен от Ашикага владетелите се оказва третият шогун, Йошимицу, който успява да елиминира съперниците си и да установи дългогодишно разделение сред императорската власт. Това води до период на стабилност, продължил няколко десетилетия. Последвалата вътрешна борба за власт, обаче, води до Ониновата война (1467 – 1477) и век на военни конфликти.[1][2]

Въпреки политическите безредици, периодът Муромачи се радва на голям културен напредък, особено под въздействието на дзен будизма. Уникалните японски изкуства на чаените церемонии, подреждането на цветя и но драмата се развиват по това време, а сунският стил на рисуване с мастило (суми) процъфтява. В архитектурата започват да се ценят простотата и строгостта. В Киото е построен Златният павилион като място за отдих на шогуна.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Muromachi period. // Encyclopædia Britannica, 29 май 2018. Посетен на 13 юли 2020.
  2. Pierre-François Souyri. Muromachi-jidai. // Dictionnaire historique du Japon. Т. 14. Tokyo, Librairie Kinokuniya: Maison franco-japonaise, 1989. p. 15 – 16. (на френски)