Кофун

от Уикипедия, свободната енциклопедия
История на Япония
Храмът Исе
 • Палеолит (~ 35 000–14 000 г. пр.н.е.)
 • Джомон (~ 14 000–300 г. пр.н.е.)
 • Яйои (~ 300 г. пр.н.е.–250 г.)
 • Ямато (250-710)
 · Кофун (250-538)
 · Асука (538-710)
 • Нара (710-794)
 • Хеян (794-1185)
 • Камакура (1185-1333)
 · Реставрация Кенму (1333-1336)
 • Муромачи (Ашикага) (1336-1578)
 · Нанбоку-чо (1336-1392)
 · Сенгоку (1467-1573)
 • Адзучи-Момояма (1568-1603)
 · Нанбански търговски период
 • Едо (Токугава) (1603-1868)
 · Бакумацу
 • Мейджи (1868-1912)
 · Реставрация Мейджи
 • Тайшо (1912-1926)
 · Първа световна война
 • Шова (1926-1989)
 · Японски милитаризъм
 · Втора световна война
 · Тихоокеанска война
 · Следокупационен период
 • Хейсей (1989-настояще)
 · Изгубеното десетилетие
Тематични
 · Японска империя
 · Икономическа история на Япония
 · Военна история на Япония
 · История на японското корабоплаване

Кофун (на японски: 古墳時代) е период от японската история, датиращ от 300 г. до 538 г., когато е въведен будизма в Япония. Кофун следва периода Яйои. Понякога се разглежда заедно с периода Асука под наименованието Ямато. Най-ранната писмена история на Япония датира именно от Кофун, но изучаването на период зависи силно от археологията, тъй като хронологията на историческите източници често е променлива.

Периодът Кофун има голямо културно значение. Характеризира се със силно влияние от Корейския полуостров, като археолозите считат, че културата е обхващала южната част на полуострова и островите Кюшу и Хоншу.[1] Терминът кофун се отнася за вид могила, датираща от тази епоха. Находките сочат, че могилите и материалната култура на елита са били сходни из целия регион. Към края на периода в Япония са внесени будизма и китайската писмена система от Китай. През периода Кофун се наблюдава най-ранната политическа централизация в Япония – кланът Ямато започва да доминира в югозападната част на страната, основава императорски дом и спомага за контролирането на търговските пътища в региона.[2][3]

Керамиката на периода Кофун се характеризира с въвеждането на синьо-сива глина, тънки и твърди съдове, които са се пекли при температура от 1100 – 1200 °C, подобно на съвременния порцелан. Това е повратна точка в грънчарството на Япония.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Barnes, Gina L. The Archaeology of East Asia: The Rise of Civilization in China, Korea and Japan (Oxford: Oxbow books, 2015), 271 – 275; 331 – 360
  2. Denoon, Donald et al. (2001). Multicultural Japan: Palaeolithic to Postmodern, p. 107., с. 107, в Google books
  3. а б Kofun Period (ca. 300 – 710). // The Metropolitan Museum of Art, октомври 2002. Посетен на 12 юли 2020.