Шогунат Токугава

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Японски кораб от 1634 г.
Портата Сакурада на замъка Едо, центърът на управлението на Токугава
История на Япония
Храмът Исе
 • Палеолит (~ 35 000–14 000 г. пр.н.е.)
 • Дзьомон (~ 14 000–300 г. пр.н.е.)
 • Яйои (~ 300 г. пр.н.е.–250 г.)
 • Ямато (250-710)
 · Кофун (250-538)
 · Асука (538-710)
 • Нара (710-794)
 • Хеян (794-1185)
 • Камакура (1185-1333)
 · Реставрация Кему (1333-1336)
 • Муромаши (Ашикага) (1336-1578)
 · Намбоку-шо (1336-1392)
 · Сенгоку (1467-1573)
 • Адзучи-Момояма (1568-1603)
 · Нанбански търговски период
 • Едо (Токугава) (1603-1868)
 · Бакумацу
 • Мейджи (1868-1912)
 · Реставрация Мейджи
 • Тайшо (1912-1926)
 · Първа световна война
 • Шова (1926-1989)
 · Японски милитаризъм
 · Втора световна война
 · Тихоокеанска война
 · Следокупационен период
 • Хейсей (1989-настояще)
 · Изгубеното десетилетие
Тематични
 · Японска империя
 · Икономическа история на Япония
 · Военна история на Япония
 · История на японското корабоплаване

Шогунатът Токугава (Tokugawa bakufu (徳川幕府?), Edo bakufu (江戸幕府?)) е последното феодално японско правителство, съществувало от 1603 до 1868 г..[1] Главите на правителството са шогуните,[2] всеки от които е член на клана Токугава.[3] Шогунатът управлява от замъка Едо и годините на шогуната са станали известни като периодът Едо[4] или периодът Токугава.[1][5]

История[редактиране | редактиране на кода]

След периода Сенгоку на „войнстващи държави“, централното правителство е в значителна степен пресъздадено от Ода Нобунага по време на периода Адзучи-Момояма. След Битката при Секигахара през 1600 г., централната власт се поема от Токугава Иеясу.[1]

Обществото в периода Токугава, за разлика от шогунатите преди него, се базира на стриктна класова йерархия, първоначално установена от Тойотоми Хидейоши. Даймьото или господарите са на върха, следвани от войнската класа на самураите, с фермерите, занаятчиите и търговците по-отдолу. В някои части на страната, особено малки региони, даймьо и самураите са повече или по-малко идентични, тъй като даймьо могат да бъдат обучени като самураи, а самураите могат да действат като местни управители. Иначе значително негъвкавата природа на тази социална стратификация отприщва разрушителни сили с времето. Данъците на селяните са поставени на фиксирани нива, което не взема предвид инфлацията или други промени на монетарната стойност. В резултат на това, данъчните приходи, събирани от самурайските земевладелци се обезценявят все повече с времето. Това често води до множество конфронтации между благородни, но обедняли самураи, и заможни селяни, обхващащи прости местни безредици до по-големи бунтове. Никой обаче не се превръща в достатъчно значителен за предизвикателство срещу установения ред до пристигането на чуждите сили.

В средата на XIX век съюз на няколко по-мощни даймьо заедно с титулярния император накрая успява да свали шогуната след Бошинската война, кулминираща в Реставрацията Мейджи. Шогунатът Токугава ръководи най-дългия период на мир и стабилност в японската история, продължил повече от 250 години.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Nussbaum, Louis-Frédéric. (2005). Tokugawa-jidai in Japan Encyclopedia, p. 978.
  2. Nussbaum, „Shogun“ at pp. 878 – 879.
  3. Nussbaum, „Tokugawa“ at p. 976.
  4. Nussbaum, Edo-jidai at p. 167.
  5. Nussbaum, Kinsei at p. 525.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Tokugawa shogunate“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.