Битка при Хидасп

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Битка при Хидасп
Конфликт: Войни на Александър Велики
The phalanx attacking the centre in the battle of the Hydaspes by Andre Castaigne (1898-1899).jpg
Фаланга напада индийския център при Хидасп, худ. Андре Кастен
Период 326 г. пр.н.е.
Място Близо до р. Хидасп (Витакта, дн. Джелум, Пакистан)
Резултат Македонска победа
Територия Александър завладява Пенджаб
Воюващи страни
Verginasun.jpg Македонска империя Паурави
Командири
Александър Македонски Пор
Сили
34 000 пехота
7 000 кавалерия
20 000 пехота
2000 кавалерия
200 бойни слона
1000 колесници
Жертви и загуби
4 000 пехота убити
280 убити конници
7000 ранени
12 000 убити
9000 пленени

Битката при Хидасп през 326 г. пр. н. е. между войските на Александър Македонски и на индийския раджа Пор (Пурурава или Пурушотама на санскрит) на бреговете на р. Хидасп (дн. Джелум, в Пакистан) завършва с македонска победа, въпреки яростната съпротива на индийците. Това е последната голяма битка на македонския завоевател. Изтощената му от преходите, климата и битките армия скоро след това се разбунтува и той е принуден да отмени похода си в Индия.

Предходни събития[редактиране | редактиране на кода]

След като Александър побеждава последните сили на Персийската империя, водени от Бес и Спитамен през 328 г. пр. н. е., той предприема поход за завладяване на Индия. Основната част от армията минава през Кхиберския проход на планините Хиндукуш, но малка част предвождана от Александър минава по северния маршрут, завземайки крепостта Аом (дн. Пир-Сар, Пакистан). В ранната пролет на следващата година той се съюзява с раджата на Таксила срещу раджата на Хидасп.

Битката[редактиране | редактиране на кода]

Александър прекосява р. Хидасп

Пор заема южния бряг на р. Хидасп, която е дълбока и бърза и не може да бъде прекосена, ако на отсрещния бряг има вражеска сила. Александър придвижва войските си нагоре-надолу по реката, но Пор го следва на другия бряг. Накрая Александър намира подходящо място за прекосяване на реката на 30-на км нагоре по течението от лагера си. Той оставя Кратер с по-голямата част от войската в лагера, а с около 10 000 пехотинци и 5000 кавалеристи прекосява реката. Александър е планирал, ако Пор се придвижи нагоре по реката, за да го посрещне, Кратер да я форсира, там, където се намира, но да остане на мястото си, ако Пор се изправи срещу него с малка част от армията си. Пор изпраща малка част от кавалеристи и колесници да посрещнат Александър, но те са разбити, а синът на Пор, който ги е водил, е убит. Пор осъзнава, че силата на Александър е значителна и се отправя да го посрещне, оставяйки малък отряд, който да попречи на Кратер да прекоси реката.

Ход[редактиране | редактиране на кода]

Съчетано нападение на кавалерия и пехота

Когато битката започва македонската кавалерия е вдясно на линията, но Александър изпраща група кавалерия, която да заобиколи индийците и да ги нападне в гръб. Индийците са разположили кавалерия на двата фланга, в центъра слонове, а зад слоновете пехота. Слоновете уплашват македонските коне, което попречва на Александър да използва тактиката от Ис и Гавгамела, където използва разреждане на вражеската линия, за да се вреже в нея с Придружаващата кавалерия.

Александър започва битката, като изпраща конни стрелци, които да обсипят със стрели лявото индийски крило. След това той води конно нападение срещу това крило, което принуждава дясното индийски крило да се притече на помощ. В този момент Александър изпраща офицера си Коен да нападне лявото индийски крило, обхождайки го отстрани или след маневра за заблуда срещу дясното крило. Александър успява да унищожи индийската кавалерия, излагайки възможно най-малко конницата си на нападение от слоновете.

Александър и Пор по време на битката при Хидасп, худ. Шарл Ле Брун

Македонската фаланга се изправя срещу бойните слонове и спира напредъка им, но с тежки жертви. Македонците накрая обкръжават индийците, които се предават. Ранен в рамото, два метра висок, изправен на крака, Пор е попитан от Александър как иска да бъде третиран. „Отнеси се с мен, Александър, като с цар.“ отвръща Пор.

Последици[редактиране | редактиране на кода]

Александър е впечатлен от храбростта на Пор и го оставя да управлява Хидасп като негов наместник. Той основава град на мястото на битката, наречен от него Никея. На отсрещния бряг на реката той основава Александрия Буцефал, в памет на скоро умрелия си любим кон Буцефал.

След като прекосяват р. Беас в дн. Пенджаб, Индия македонските войски се разбунтуват и отказват да продължат. Въпреки гнева си Александър е принуден да склони на тяхното искане и по поречието на р. Инд се отправя на юг, след което на запад към Персия.

Филм[редактиране | редактиране на кода]

Битката е пресъздадена във филма на Оливър Стоун от 2004 г. Александър.

Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.