Нинджато

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Нинджато

Нинджато (на японски: 忍者刀 или Ninjatō) (Мечът на Нощта), известен също като Нинджакен (на японски: 忍者刀) или както още се нарича Шинобикатана (на японски: 忍刀) (Невидимата Катана) е меч използван от нинджите.

Характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Нинджато е с право острие, по-късо от това на Катана или Тачи (около 50 – 60 см.), без каквито и да било декорации. Носи се прикрепен на гърба, с ръкохватка стърчаща над рамото. Според Масааки Хацуми типичният меч нинджато е по-скоро като уакизаши, но с дълга дръжка като Катана. Това дава възможност на Нинджа да извади меча си по-бързо от противника. Както и това, че мечът е подходящ само за намушкващи удари, но не и за режещи.

Сайа (на японски: или saya) (ножницата на Нинджато) е по-дълга от острието. В празния ѝ връх нинджите криели различни бойни атрибути, като заслепяващи смеси и клинообразни стрели Шурикен. Тя е многофункционална, както повечето използвани от нинджите оръжия и приспособления. При необходимост служи като шнорхел за дишане под вода, бойна палка, а дори и като импровизирана стълба.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Dr. Masaaki Hatsumi, NINJUTSU History and Tradition; Unique Publications, 1981. ISBN 0-86568-027-2

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]