Макуахуитъл

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Макуахуитъл
Macuahuitl; Maquahuitl
Macuahuitl.jpg
Скица (рисунка) на Макуахуитъл, който е изгорял при пожар в кралския дворец в Мадрид през 1884 година.
Информация
Вид Хладно оръжие
Тип Меч,
Дървен меч,
Бойна тояга
Произход Мезоамерика
Арсенал маи, ацтеки
Период Посткласически период (900 – 1697 г.)
Разпространение Ацтекска империя (Мексико)
Широчина на острието 7–10 см
Обща дължина 70–80 см
Тегло 2.0–3.0 кг
Макуахуитъл в Общомедия

Макуахуитъл[1] е ръкопашно оръжие, издялано от дърво във формата на меч, използвано от ацтеките. То е снабдено с остриета от двете срещуположни страни, изработени от залепени близо едно до друго или на интервали остри парчета обсидиан или кремък.[2]

Първите европейци, които се сблъскват с Макуахуитъл го класифицират като меч или бойна палка, но тези определения трябва да се смятат за примерни, понеже в европейската оръжейна култура няма еквивалент на това бойно приспособление и първите изследователи не са имали отправна точка за сравнение. Оръжието се среща само в Мезоамерика, където съществуват и други подобни оръжия, от които най-близкото се казва Макана – дървен меч-палка, използван от араваките Таино.[3]

Не е известно да е останал някъде оцелял автентичен образец на Макуахуитъл, но въпреки това, има множество запазени негови илюстрации, рисунки и описания, направени през 16 век. Последният експонат е съхраняван в „Кралската оръжейна“ на „Кралски дворец в Мадрид“ до 1884 г., когато изгаря в пожар.[4]

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Воин-ягуар, въоръжен с Макуахуитъл. Кодекс Маглиабечиано.

Оръжието Макуахуитъл е възникнало в Мезоамерика, където материалът от който е изработено острието му е използван още от най-ранните народи обитавали местността. Суровината се нарича обсидиан – вулканично стъкло, формирано от бързото охлаждане и втвърдяване на богати на силиций части от екструдиране на лава и от него има значителни залежи в мексиканската долина. Най-голямото находище е около Тулансинго, на 105 км североизточно от Теночтитлан. Може да се каже, че ацтеките не са имали „Каменна ера“, а по-скоро „Oбсидиан епоха“. От вулканично стъкло те са изработвали много от военните си и битови инструменти – върхове за стрели, ножове, върхове на копия и други всевъзможни малки остриета.[2]

Все още не е изяснено по кое време се е появил ацтекския меч, но е малко вероятно да е преди началото на посткласическия период (900 – 1697 г.). Знанието за това оръжие идва най-вече от писмените източници от 16 век, които черпят сведения от устната традиция на местните индианци и наблюденията на испанските конкистадори и монаси. За него археологията не дава никаква конкретна информация, а малкото артефакти, които са открити се отнасят за оръжия, които имат сходни функции, без да може да се докаже, че са пряк предшественик на Макуахуитъл.[5]

Доколкото е известно, най-ранното доказателство за използване на подобен вид инструмент може да се намери в земите на маите. На стенописи от Бонампак и Мул Чиц, датиращи от ранния и късния класически период (600 – 900 г.), са показани подобни, но и различни от Макуахуитъл оръжия. Такъв е и примера върху релеф от Чичен Ица от ранния посткласически период, където е изобразен воин, който държи в ръка извита бойна палка с две остриета, вероятно изработени от кремък. При другите по-древни народи в местността – толтеките и олмеките, не са открити данни за боравене с подобно оръжие.[6]

Въпреки че информацията за ранните дни на Макуахуитъл е оскъдна, някои изследователи смятат, че оръжието влиза в широка употреба по време на експанзията на ацтеките (~1400 г.), в отговор на необходимостта да се въоръжат и обучат големи армии, колкото е възможно по-бързо и ефективно.[2]

Наименование[редактиране | редактиране на кода]

Примерна графична възстановка на Макуахуитъл.

Думата Макуахуитъл е използвана от древните Нахуа за наименование на ацтекското оръжие от обсидиан. На езика Науатъл името е словосъчетание, образувано от думите за ръка (маитъл) и дърво (куахуитъл).[3]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Почти цялата информация за ацтекското оръжие идва от испанските конкистадори и монаси, които, след като през 16 век за първи път посещават земите на ацтеките, описват местните индианци и в частност Макуахуитъл в своите анали, наречени кодекси. Според тях, съществуват три разновидности на меча – къс (~50 см), среден (~70–80 см) и дълъг за две ръце (~1 м до цял човешки ръст).[3]

Най-разпространения Макуахуитъл е за използване с една ръка. Той е дълъг около 70–80 см и широк около 7–10 см. Изработен е от дърво, обикновено дъб. От двете си страни е снабден с най-малко от шест до осем остриета от обсидиан или кремък.[3] Остриетата са прикрепени в жлебове по ръба с помощта на лепило от битум[2] или дървесна смола, при едни образци на интервали, при други едно до друго. Испанците отбелязват, че режещите парчета са по-остри от остриетата на собствените им мечове и са толкова добре залепени, че не могат да бъдат нито извадени, нито счупени. Формата на шиповете е различна, от правоъгълна до елипсовидна. Някои мечове са снабдени в долния край на дръжката с каишка в която боеца може да постави ръката си за по-голяма сигурност при битка.[4]

Ефективност[редактиране | редактиране на кода]

Илюстрация на Макуахуитъл.

Според испанските конкистадори, които са се сблъсквали с Макуахуитъл на бойното поле, меча е толкова остър, че може да отреже главата на човек с един удар.[7]

Бернал Диас дел Кастильо (учасник в похода на Кортес) споменава в записките си, че оръжието на ацтеките е способно да обезглави кон:

Педро де Морон беше много добър ездач и понеже той навлезе с още трима конници в редиците на врага, индианците... го нарязаха с мечове си и го нараниха лошо, а след това замахнаха към кобилата му и отрязаха главата и в областта на шията, която увисна само на кожата, и тя падна мъртва...[8]

Друг конкистадор, които описва похода на Кортес като анонимен завоевател, разказва подобна история за ефективността на ацтекското оръжие:

Те имат мечове... от дърво, като тези за две ръце, но с по-къса дръжка, около три пръста широки. Ръбовете са набраздени и в каналите им те вмъкват каменни ножове, скроени като острие от Толедо. Един ден видях... индианеца замахна към коня на противника си и го удари в областта на гърдите, така че той се отвори откъм вътрешностите и падна мъртъв на място. И в същия ден видях друг индианец да удря друг кон през врата и той падна мъртъв в краката му...[9]

В сведение от Франсиско де Агилар се съобщава:

Те използваха... тояги и мечове... Един индианец с един удар отсече врата на коня на Кристобал де Олид, убивайки го. Индианеца от другата страна замахна към втория конник и удари коня му в глезените, при което и този кон падна мъртъв...

...Веднага след като часовоя даде аларма, те се наредиха с оръжията си, за да ни изтребят... нападаха с голяма ярост и ни нараняваха с мечовете си. Тук много испанци паднаха, някои мъртви, някои ранени, други без никаква вреда припаднаха от страх.[10]

В днешно време са правени опити мощта на Макуахуатъл да бъде тествана, чрез реплики, изработени по описанията и илюстрациите на първите завоеватели на Мексико.[11] Тестовете показват, че дървения меч е наистина доста остър, но би било много трудно да нанесе пораженията, описани от испанците. Въпреки това е възможно дубликатите да не са точни, или хората, които са използвали Макуахуитъл по време на опитите, да не са достатъчно тренирани да боравят с тях. Каквато и да е истината, експериментите показват, че ацтекския меч е много мощно оръжие и дори показанията за него да са преувеличени от конкистадорите, то може да нанесе много големи поражения на евентуален опонент в битка.[12]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Това беше макуахуитъл, ацтекски меч.“ превод: И. Иванов, 2010, Майкъл Скот, Некромантът.
  2. а б в г Pohl 2001, с. 19.
  3. а б в г Obregón 2006, с. 128.
  4. а б Hassig 1995, с. 85.
  5. Obregón 2006, с. 129.
  6. Obregón 2006, с. 130.
  7. Obregón 2006, с. 127.
  8. Díaz 1928, с. 189.
  9. Conqueror 1917, с. IV, 23.
  10. Roper 1992, с. 157.
  11. Obregón 2006, с. 143.
  12. Obregón 2006, с. 146.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]