Науа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Нахуа)
Jump to navigation Jump to search
Нахуа
Общ брой 1,5 милиона
Значителен
брой в
Флаг на Мексико Мексико
Флаг на Салвадор Салвадор
Език науатъл, испански
Nahuatl in Mexico.svg
Брой на говорещите науатъл в Мексико.
Нахуа в Общомедия

Науа са етническа група, която населява предимно източните, централни, югозападни и югоизточни територии на Република Мексико.

Под наименованието науа се отнасят още подгрупите читонауа, морунауа, чандинауа, максонауа или т.нар още кухаренъо, живеещи изолирано във високите части на планините.

В много райони представители на науа са наричани с различни имена – „шарас“, „раркенауа“, „ябашта“.

В началото на 1990-те години техният брой е приблизително 1,2 млн. души, а днес те наброяват почти 1,5 млн. души.

Социална организация и племенно устройство[редактиране | редактиране на кода]

Основна социална единица при науа е семейството – ядро на всяка общност, в основата на която е т. нар. „домашна група“. Домашната група интегрира всички членове на фамилията и ги приобщава в дейностите, свързани с препитанието. В зависимост от работата се извършва деление по възраст и пол.

Особено важен момент в социалната организация при науа е практикуването на т. нар. „manovuelta“ (взаимна помощ) при мъжете за трудовите дела. При жените също е характерна „manovuelta“, но в приготовленията за празниците, в които се канят роднини, приближени и приятели, за да помогнат в приготвянето на храната.

Физически тип[редактиране | редактиране на кода]

Физическият тип на науа наподобява в голяма степен физическите типове на повечето индиански народи в Мексико и целият район като цяло.

Те се характеризират със светлокафява кожа, ръст, достигащ не повече от 170 – 175 см, тъмни коси и очи. Особено характерни са големите леко сплеснати носове.

Език[редактиране | редактиране на кода]

Езикът науатъл (nahuatl) принадлежи, според повечето автори, към лингвистичната група юто – науа на ацтеко–тоноанското езиково семейство. Историческите извори дават различен произход на езика и днес съществуват единствено хипотези как е възникнал той.

Името на езика произлиза от глагола „nahuati“ – „говоря високо“. Науатъл означава също „звучен“. Нарича се още „науа“, „наоа“, науайи“, „мешика“ и „масеуайи“.

Говорещите науатъл пристигат в местността Вале де Мехико в средата на първото хилядолетие пр. Хр. Първите науа говорят диалекта науат (nahuatl), при който вместо съчетанието tl, присъства единствено t. Серия от миграции на югоизток оставя следи от този диалект в южните части на щата Веракрус, както и в отделни територии на Централна Америка.

През 900 г. сл. Хр. една нова вълна от имигранти, говорещи науатъл, прониква по териториите на големите цивилизации в Мезоамерика. Възможно е науатъл да е бил езикът, или един от езиците, на огромния град, намирал се в Теотихуакан, а по – късно и в империята на толтеките Днес езикът се говори от повече от 1 млн. души в Централно Мексико.

Писменост[редактиране | редактиране на кода]

Един от най – големите културни остатъци от древните представители на науа е регистърът с текстове от книги. Тези книги, които днес се наричат „codices“ са били направени от фина еленска кожа или хартия, като били копирани върху паравани. В тях се намира първата писменост на науа Най – общо писмеността на науа може да се определи като съвкупност и единство от пиктографски, идеографски и фонетични елементи

Космогония и религия[редактиране | редактиране на кода]

Виждането на науа за Вселената е базирано на принципа на двойнствеността. С този принцип се обяснява многообразието на Космоса, неговите закони и движение. Елементите, които съпоставят земния свят и свръхестественото, са възприети именно от тази гледна точка. Търси се връзката между противоречия като студ – топлина, ден – нощ, мъж – жена, горе – долу, раждане – смърт. Това разделение се възприема като организиращ и регулиращ принцип на тяхната Вселена. Съхраняването и почитането на космичните закони се осъществява чрез ритуали и приношения на специални места и в определени случаи.

Природата притежава свръхестествена сила и се разглежда като пазителка на космичните сили и силите на боговете, които ги закрилят. Земята, изворът на живота, е считана едновременно за мъжко и женско начало. Нейният най – важен плод е царевицата, която се асоциира с мъжа, защото между тях съществува аналогия по отношение на техния жизнен цикъл. За царевицата се полагат особени грижи и защита, като тя е важна част от повечето ритуални практики. Слънцето, първото небесно божество, е това, което дарява живот.

Традиции[редактиране | редактиране на кода]

Носия и облекло[редактиране | редактиране на кода]

В действителност, традиционното облекло се облича единствено по време на празници или по – специални случаи. Дрехите на мъжа се състоят от типичен къс панталон, риза, пояс, най – често червен, омотан около кръста. Жените са облечени в бродирани с цветя бели блузи, чинкуете (вид рокля) с многоцветен колан и често полагат на главите си красиви шалове. Типични за науа са сандали, ушити от здрави конопени конци.

Косите на жените са винаги прибрани, вързани на плитка или кок, често украсени с цветя или малки бели мъниста.

Тази част от населението, които все още живеят в първобитни селища по високите части на планините, носят традиционните индиански облекла, ушити от кожи с прикрепени разноцветни дървени мъниста. Често, в предвид на по – студения климат, слагат дълги наметала с процеп за главата.

Здраве и медицина[редактиране | редактиране на кода]

науа вярват, че всяка болест и неразположение са провокирани от нарушение в природата или от неспазване на природните закони. „Знахарите“, мъже или жени, могат да излекуват всеки болен, посредством прилагането на определени терапии, лечебни растения или чрез магия и заклинания. Те вярват, че познават Закона на Вселената, а възстановяване здравето на едно човешко същество е свързано с „възстановяване“ нарушенията в природните закономерности.

Повечето видове лечения, които се прилагат при болести, са предавани от поколения на поколения.

Традиционна кухня[редактиране | редактиране на кода]

При приготовленията на храната науа се стремят да използват всичко, което природата им е дала, цялото и богатство.

Храната е изключително разнообразна и приготвена предимно от растителни продукти. Според Едуардо Ернандес, типичната кухня на науа се базира на хранителни продукти каквито са царевицата, фасула, чили и граха. Това от своя страна е свързано с районите, в които живеят и културите, които отглеждат.

Поминък[редактиране | редактиране на кода]

Основните занаяти, с които се занимават науа са текстил, кошничарство, керамика, рисуване върху хартия, направена от смокиново дърво. В Буенависта де Куийар населението изработва различни продукти от кожа.

Жените са тези, които се занимават с шиенето на дрехи, грънчарство и керамика. Всяка една ушита дреха е фино бродирана. Всяка бродерия разкрива разнообразни и многоцветни геометрични и флорестични елементи.

Керамичните предмети намират приложение както в дома и бита на населението, така и във всички ритуали, жертвоприношения, празници.

Части от стила и формите в изкуството на науа могат да се видят в Музея на изкуствата към Принстънския университет (Princeton University Art Museum). Различните фигури и изработени изображения са били вдъхновени от глината и от това, че тя е продукт на природата. С оглед на голяма прецизност, с която са изработвали лицата на богове, изкуствоведите оценяват голямата тежест на изкуството на науа.

Връзки с други етнически групи[редактиране | редактиране на кода]

  • В района на Бокасиера още от векове науа съжителстват с тотонако, отомие и тепехуа.
  • В щата Гереро науа съжителстват още с микстеки, тлапенеки и амусги, локализирани предимно в планината или по брега.
  • В повечето от районите науа доминират сред останалите групи. Има територии, в които делът на науа е най – нисък, но с годините се е извършил процес на асимилация на езика и днес въпреки този малък процент на това население, повече от 70% от всички групи в района говорят науатъл.