Анастилоза

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Библиотеката на Целзий в Ефес, реставрирана 1970-1978 г. по метода анастилоза

Анастилоза (на гръцки: ανα - пак, обратно и στυλος - колона) означава буквално „възстановяване на колони“. Това е методологичен термин в реставрацията, археологията и каменоделството. Методът се прилага при реконструкцията и реставрацията на исторически сгради и означава използването на оригинални части на сградата или заменянето им с нови.

Метод[редактиране | редактиране на кода]

Цел на анастилозата е използването при реставрация на колкото се може повече оригинални елементи на стария обект — каменни, тухлени и др. В случаи, когато архитектурните обекти са застрашени от срутване, те могат да се развалят камък по камък, единичните части да се анализират, номерират и каталогизират и след това да се построят наново, понякога на нов фундамент. Допълнителни нови елементи и материали (бетон, стоманени трегери и др. подобни) се допускат само в крайни случаи в зависимост от стабилността или ако оригиналните части не могат иначе да се използват наново. При това се изисква, новите части и материали да са скрити за окото.

Развитие[редактиране | редактиране на кода]

Един от първите обекти, реставрирани по метода на анастилозата - храмът Боробудур в Ява, Индонезия

Методът е развит и за пръв път приведен 1907–1911 г. от холандски археолози при реставрацията на будиските храмове Боробудур в Ява, Индонезия. Френският археолог Анри Маршал от Френското училище за Далечния Изток (EFEO) възприема метода от Питер Винсент ван Стейн Каленфелс и започва от 1930-те г. да го прилага и при реставрацията в Ангкор, където първият по този метод реконструиран обект става храмът Бантеа Срей.

През 1920-те гръцкият архитект Николас Баланос прилага метода анастилоза при повторното поставяне на някои колони на Акропола в Атина. При това обаче той използва метални стеги, които поддържат колоните и конструкцията, но причиняват вреда на камъка, понеже ръждясват. Тези стеги бяха премахнати при реставрацията през 1980-те.

Технологията на анастилозата се доразвива през 20 в. и прилага при много рставрационни работи в цял свят: Акропола в Атина, Одеона в Троя (Турция), храма на Траян в Пергамон (Турция), храма на Херакъл в Агригенто (Италия), Библиотеката на Целзий в Ефес (Турция), храмовете в Петра (Йордания) и Ми Сон (Виетнам).

Запланувано е разрушената през 2001 г. от талибаните монументални каменни статуи на Будите от Бамян в (Афганистан) да бъдат възстановени по метода анастилоза. Според археолозите могат да се използват 50% от останките.

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Anastilosis“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.