Месамбрия Понтика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Месамбрия Понтика
Руини на църквата Св.Димитър в старата част на Несебър
Руини на църквата Св.Димитър в старата част на Несебър
Местоположение
Bulgaria Burgas Province relief location map.jpg
42.6587° с. ш. 27.7334° и. д.
Месамбрия Понтика
Местоположение в България Област Бургас
Страна Флаг на България България
Област Бургас
Археология
Вид град
Период от 5 век пр.н.е.
Епоха Римска империя
Месамбрия Понтика в Общомедия

Месамбрия Понтика (на лат. Mesambria Pontica) е древно тракийско селище, превърнато по-късно с идването на дорийските преселници в елинска колония под името Месамбрия, а с покоряването на тези земи от Римската империя през 72/71 г. пр.н.е. е вече римски град с името Месамбрия Понтика. Днес това е Несебър.

Тракийско селище[редактиране | редактиране на кода]

Още Страбон пише за град Месамбрия на Понтийско (Черно) море, чието название произхождало от името на местния тракийски владетел Мелса и от „бриа“ - тракийската дума за „град“. Възможно е първоначално градът да се е казвал „Мелсамбрия“, което впоследствие гръцките колонисти променили на Месамбрия. Древният тракийски град бил застроен на сегашния Несебърски полуостров, но с течение на времето част от него била погълната от морето. Останките от това най-старо селище са открити в северната и северозападната част на полуострова.

Дорийските заселници[редактиране | редактиране на кода]

Около 510 пр.н.е. тук се заселили дорийци от градовете Мегара, Бизантион и Халкедон, тъй като междувременно персийският цар Дарий I бил завладял малоазийските им градове-колонии. Градът се разраснал, развивал оживена търговия (поради което имал и две пристанища – в северната и в южната част), започнал да сече и свои бронзови и сребърни монети.

Под римска власт[редактиране | редактиране на кода]

През 72/71 г. пр.н.е. римските легиони на Марк Лукул покорили Месамбрия и тя влязла в пределите първоначално на провинция Македония, след това на Мизия, а от времето на император Септимий Север - в провинция Тракия.

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

В средата на 4 век пр.н.е. жителите на Месамбрия изградили крепостна стена, опасала целия полуостров, която по-късно била многократно поправяна от елини и римляни. Крепостта имала само една порта откъм западната страна, където била единствената връзка със сушата.

На агората били изградени храмове на Зевс и закрилника на града - Аполон. В града имало също храмове на Асклепий, Хеката, Изида, Дионис и др. Траките, които живеели в града, почитали своето божество - Тракийския конник (Хероса). В края на 5/началото на 6 век на градския площад била издигната базиликата Света София, позната днес като Голямата митрополия. В северната част на полуострова пък била построена Св. Богородица Елеуса – т.нар. Морска базилика. С приемането на християнството много от античните храмове били преобразувани в християнски църкви.

Античният град разполагал също с театър и големи терми.

Съперничеството с Аполония[редактиране | редактиране на кода]

Месамбрия била колонизирана от дорийците около век след като била основана Аполония Понтика от йонийски заселници. По това време вече Аполония била процъфтяващ град и между двете колонии се разразила ожесточена конкуренция. След като жителите на Аполония основали и своя втора по-малка колония - Анхиало и започнали там да добиват сол и да търгуват с нея, се стигнало и до война като месамбрийци завладели Анхиало и солниците ѝ, и настъпили към Аполония. Войната обаче била спечелена от Аполония, след като тя се съюзила с Истрия и с общи усилия изтласкали месамбрийци.

В пределите на българската държава[редактиране | редактиране на кода]

През 812 г. кан Крум завладял Месамбрия и я присъединил към българската държава. Но до края на 14 в. градът при войните между българи и византийци често преминавал от едни ръце в други.


Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Румен Теофилов, „Римски градове в България“, 2007 г.