Зърновци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Зърновци
Зрновци
— село —
Панорама на Зърновци.
Панорама на Зърновци.
North Macedonia relief location map.jpg
41.8542° с. ш. 22.4442° и. д.
Зърновци
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Вардарски
Община Зърновци
Географска област Кочанско поле
Площ 28,5 km²
Надм. височина 482 m
Население 2221 души (2002)
Пощенски код 2305
Официален сайт www.zrnovci.gov.mk
Зърновци в Общомедия
Училището в Зърновци.

Зърновци (на македонска литературна норма: Зрновци) е село в източната част на Северна Македония. Зърновци е най-голямото село и център на едноименната малка селска община Зърновци.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в долината на река Брегалница, на левия и бряг, като през самото село преминава левият приток на Брегалница Зърновишка река, от юг на селото остават склоновете на Плачковица. Най-близката жп гара е в град Кочани отстоящ на 7 km северно от селото. От Скопие селото отстои на 134 km, от граничен пункт Царево село (Делчево) на българо-македонската граница 60 км, а от граничния пункт Богородица на гръцко-македонската граница 184 км.

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Димитър“ е изградена в XVIII век.[1] В XIX век Зърновци е голямо смесено село в Кочанска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Зърновци има 1880 жители, от които 700 българи християни, 1000 турци и 180 цигани.[2]

Гьорче Петров („Материали по изучаванието на Македония“), в края на ХІХ век отбелязва Зърновци като село с добре развито земеделие, в което се отглеждат ориз, тютюн, дини, памук, орехи, кестени, боб и други култури и определя броя на къщите на около 200, от които едната половина български, а другата - турски.[3]

В началото на XX век жителите на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Зърновци има 720 българи екзархисти и работи българско училище.[4]

При избухването на Балканската война 15 души от Зърновци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Зърновци живеят 431 турци, 114 цигани мохамедани и 639 българи.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 2221 жители, от които:[7]

Националност Всичко
македонци 2217
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 2
бошняци 0
други 2

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Зърновци

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

От векове района по поречието на Брегалница е известен с оризопроизводството. От землището на Зърновци 57% заемата горите, а 32% земеделските площи, в които главно място заема отглеждането на ориз. Освен със земеделие населението е ангажирано в шивашко произвидство, услуги, дървообрабортване.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Зърновци разполага с основно училище „Тодор Арсов“, Дом на културата и кино зала, футболно игрище с трибуни, малък пазар, амбулантна, поща.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Зрновска парохија. // Брегалничка епархија. Посетен на 30 март 2014 г.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 226.
  3. Материали по изучаванието на Македония, София 1896, с. 631.
  4. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.132-133.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 848.
  6. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 242.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  8. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.5
  9. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.25
  10. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.4
  11. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.5
     Портал „Македония“         Портал „Македония