Вътрешна Дакия

Провинция Вътрешна Дакия в Диоцез Дакия на Балканите през 6 век.

Диоцез Дакия през 400 г.

Римските провинции през 115 г. при император Траян

Вътрешна Дакия или Дакия Медитеранея (на латински: Dacia Mediterranea, Inner Dacia) е римска провинция, образувана в 285 г. след разделянето на провинция Дакия Аврелиана с реформата на император Диоклециан и попадаща почти изцяло в днешна Централна Западна България. Столица на провинцията е Сердика.

С пропагандна цел името е "Дакия", въпрeки че заема територии в бившта Горна Мизия.

Диоклециан разделя Дакия Аврелиана на две нови римски провинции - Вътрешна Дакия и Крайбрежна Дакия с главен град Рациария. Двете нови провинции заедно с Дардания, Горна Мизия и Превалитания са включени в диоцез Дакия, чиято столица пак е Сердика, който от своя страна е в префектура Илирик.

Титулярни епископски градове във Вътрешна Дакия (Дакия Медитеранея):

• Германия ин Дакия (Сапарева баня)
• Юстиниана Прима (Лесковац)
• Найсус (Ниш)
• Ремесиана (Бела паланка)
• Велбужд (Кюстендил)

Източници

• Annuario Pontificio 2013 (Libreria Editrice Vaticana, 2013, ISBN 978-88-209-9070-1), "Sedi titolari", pp. 819-1013
• Secretary of State, Annuario Pontificio 2010. Vatican City: Vatican Publishing House. ISBN 978-88-209-8355-0

Външни препратки

• CatholicHierarchy.org
• GCatholic.org