Европа (провинция)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Европа.

Европа
314 – 640-те
Столица

Европа е късноримска и византийска провинция ок. 293640-те г. в рамките на Тракийския диоцез и се простирала в съвременна Източна Тракия.

История[редактиране | редактиране на кода]

Образувана е от римския император Диоклециан през 314 г. в резултат на разделянето на провинция Тракия на шест по-малки провинции[1]. Столица на провинция Европа е град Перинтус (Perinthus), по-късно известен като Heraclea; в наше време Мармара Ерейли (на турски: Marmara Ereğlisi) във вилает Родосто, Турция.

Граничеща само с провинциите Родопа на запад и Хемимонтус на северозапад, провинция Европа представлява полуостров, заобиколен от три страни с вода: Черно море на североизток, Босфорът на изток и Мраморно море и Егейско море на юг и югоизток.

Най-голям град на черноморското крайбрежие е Лозенград (Kirklareli или Salmydessus). На Мраморно море са разположени столицата Перинтус (Хераклея), Силиврия, Родосто (Tekirdag) и Галиполи. На егейския бряг при устието на Марица и залива Сарос е бил разположен град Енос.

Провинцията съществувала до 7 век.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Марцелин, Амиан. L'Histoire romaine. // Посетен на 26 юли 2016. (на латински)

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Europa (Roman province)“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​