Диоцез Македония

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Диоцез Македония
Диоцез Македония обхваща територията на днешна Гърция без Западна Тракия със Северна Македония и Южна Албания
Диоцез Македония обхваща територията на днешна Гърция без Западна Тракия със Северна Македония и Южна Албания
Столица
История
Предшественик
Диоцез Мизия
Наследник
Диоцез Македония в Общомедия

Диоцез Македония (на латински: Dioecesis Macedoniae; на гръцки: Διοίκησις Μακεδονίας) е диоцез на късната Римска империя, като съставна част от преторианска префектура Илирик с административен център Солун.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Диоцезът е образуван при управлението на Константин Велики (с. 306 – 337), посредством отделяне от диоцез Мизия, който е създаден при административната реформа на Диоклециан.

Диоцезът включва провинциите Македония Прима, Македония Секунда или Macedonia Salutaris (слети в Македония (провинция)), Тесалия, Стар Епир, Нов Епир, Ахая (римска провинция) и Крит.

Диоцез Македония, диоцез Дакия и диоцез Панония съставляват префектура Илирик.

В 379 г. диоцез Панония влиза в състава на преторианската префектура Италия, а столица на префектура Илирик става Солун, вместо Сирмиум.

Източници[редактиране | редактиране на кода]