Византийска Испания

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
((ru)) Византийска Испания просъществува в годините 565—586

Византийска Испания (в буквален превод: Спания, на латински: Provincia Spaniae) са владенията на Източната Римска империя на Иберийския полуостров през 552 – 624 г. [1]

Византийска Испания като територия е отнета от вестготите по времето на византийския император Юстиниан I. Плацдарм за обособяването на тази територия са владенията около крепостта Сеута на разбитото от византийците под предводителството на Велизарий Кралство на вандали и алани в Магреб със столица бившия Римски Картаген.

Византийската армия овладява в дълбочина на полуострова ивица на 150 – 200 км навътре по долината на Гуадалкивир в днешна Андалусия, а предходно Античен Тартес. В състава на Византийска Испания са включени и Балеарите, на които най-силно се усеща византийското влияние на запад понеже вестготите нямали флот.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Dates vary. Some (Collins) put the date of landing as early as 551, other (Wallace-Hadrill) as late as 554. The conquest of the last vestiges of the province has been dated to 625 (Collins) or 629 (W-H).

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]