Секвани
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Секваните (на латински: Sequani) са келтско племе в Галия.
Първо те обитават изворите и долината на Сена, по-късно се заселват на територията между Саона, Рона и планината Юра. Названието им се свързва и с името на речното божество Секвана. Тяхният главен град е Vesontio, днешен Безансон.
Съдържание
Римска власт[редактиране | редактиране на кода]
| Секвански Предели Maxima Sequanorum |
||||
| — провинция на Римската империя — | ||||
|
||||
|---|---|---|---|---|
|
Знаме |
||||
 |
||||
| Континент | Европа | |||
| Столица | Безонцио | |||
| История | Късна античност | |||
| Днес част от |  Франция Швейцария |
|||
Цезар пише за секваните в De Bello Gallico. Късноримската провинция Максима Секванорум (на латински: Maxima Sequanorum, Sequania, Sequanica, Sequanicum), намираща се в диоцез Галия, е наречена на това племе.
-
Карта на племената в Галия през 1 век пр.н.е.
-
Златна монета на секваните от преди римското време
-
Секвански щит, източник Notitia dignitatum.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Гай Юлий Цезар, Commentarii de bello Gallico 1,31,3-4. 10-13. Текст, perseus.tufts.edu,
- Дион Касий, Römische Geschichte, 63,23,1–63,24,4.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Sequani. Der Neue Pauly, 11
