Секвани

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Секваните (на латински: Sequani) са келтско племе в Галия.

Първо те обитават изворите и долината на Сена, по-късно се заселват на територията между Сона, Рона и планината Юра.[1] Названието им се свързва и с името на речното божество Секвана, от чието име произлиза и името на река Сена. Техен опидум е Везонцио (на латински: Vesontio), днешен Безансон.

Римска власт[редактиране | редактиране на кода]

Секвански Предели
Maxima Sequanorum
провинция на Римската империя
314 – 486
КонтинентЕвропа
СтолицаБезонцио
ИсторияКъсна античност
Предшественик
Секвани Секвани
Наследник
Кралство на бургундите
Франкска империя Франкска империя
Днес част отFlag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Франция
Flag of Switzerland.svg Швейцария
Секвански Предели в Общомедия

Цезар пише за секваните в De Bello Gallico. Той съобщава имената на техните крале Катаманталед и сина му Кастик, като последният е определян от автора като „приятел на римския народ“. Късноримската провинция Максима Секванорум (на латински: Maxima Sequanorum, Sequania, Sequanica, Sequanicum), намираща се в диоцез Галия, е наречена на това племе.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Допълнителна литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]