Секвани
Секваните (на латински: Sequani) са келтско племе в Галия.
Първо те обитават изворите и долината на Сена, по-късно се заселват на територията между Сона, Рона и планината Юра.[1] Названието им се свързва и с името на речното божество Секвана, от чието име произлиза и името на река Сена. Техен опидум е Везонцио (на латински: Vesontio), днешен Безансон.
Римска власт[редактиране | редактиране на кода]
| Секвански Предели | |
|---|---|
| Maxima Sequanorum | |
| — провинция на Римската империя — | |
| 314 – 486 | |
 Знаме | |
| Континент | Европа |
| Столица | Безонцио |
| История | Късна античност |
| |
| Днес част от |
 Франция Швейцария |
| Секвански Предели в Общомедия | |
Цезар пише за секваните в De Bello Gallico. Той съобщава имената на техните крале Катаманталед и сина му Кастик, като последният е определян от автора като "приятел на римския народ". Късноримската провинция Максима Секванорум (на латински: Maxima Sequanorum, Sequania, Sequanica, Sequanicum), намираща се в диоцез Галия, е наречена на това племе.
Карта на племената в Галия през 1 век пр.н.е.
Златна монета на секваните от преди римското време
Секвански щит, източник Notitia dignitatum.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Допълнителна литература[редактиране | редактиране на кода]
- Sequani. Der Neue Pauly, 11
- Гай Юлий Цезар, Commentarii de bello Gallico 1,31,3-4. 10-13. Текст, perseus.tufts.edu,
- Дион Касий, Römische Geschichte, 63,23,1–63,24,4.
