Секвани
Направо към навигацията
Направо към търсенето
Секваните (на латински: Sequani) са келтско племе в Галия.
Първо те обитават изворите и долината на Сена, по-късно се заселват на територията между Сона, Рона и планината Юра.[1] Названието им се свързва и с името на речното божество Секвана, от чието име произлиза и името на река Сена. Техен опидум е Везонцио (на латински: Vesontio), днешен Безансон.
Римска власт[редактиране | редактиране на кода]
Секвански Предели | |
---|---|
Maxima Sequanorum | |
314 – 486 | |
Статут | провинция на Римската империя |
Континент | Европа |
Столица | Безонцио |
История | Късна античност |
|
|
Днес част от |
![]() ![]() |
Секвански Предели в Общомедия |
Цезар пише за секваните в De Bello Gallico. Той съобщава имената на техните крале Катаманталед и сина му Кастик, като последният е определян от автора като „приятел на римския народ“. Късноримската провинция Максима Секванорум (на латински: Maxima Sequanorum, Sequania, Sequanica, Sequanicum), намираща се в диоцез Галия, е наречена на това племе.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Допълнителна литература[редактиране | редактиране на кода]
- Sequani. Der Neue Pauly, 11
- Гай Юлий Цезар, Commentarii de bello Gallico 1,31,3 – 4. 10 – 13. Текст, perseus.tufts.edu,
- Дион Касий, Römische Geschichte, 63,23,1 – 63,24,4.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Тази статия, свързана с Франция, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.