Карасура
| Карасура | |
 Крепостта Карасура | |
| Местоположение | |
|---|---|
  Карасура Местоположение в България |
Късноримската крепост „Карасура“ се намира на няколко километра източно от село Рупките в посока на село Свобода.
История[редактиране | редактиране на кода]
Основната ѝ (северна) част е посторена върху праисторическа селищна могила. Първите следи от човешка дейност датират от V хил. пр. Хр. и с известни прекъсвания продължават до XIII век. Най-значителните останки от живот са от Енеолита до Средния бронз (IV-III хил. пр. Хр.)
През античността се споменава под името Карасура (лат. Carassura) в Бурдигалския пътеводител от IV в. сл. Хр.[1] От Римско време при археологически проучвания са доказани храмове на бога-лечител Асклепий, на Плутон, бога на подземните богатства, и на Аполон, който според един надпис, носи тракийското прозвище Дайтерен. Край с. Свобода има една местност, която се казва Даутина.
През Късната античност и Средновековието там израства град, обхващащ и територии извън античните крепостни стени. Разкрити са две раннохристиянски базилики.[2] Разкрити са три порти, десет кули, църковни и жилищни постройки, както в укрепената част, така и извън нея.[3]
В близост до нея днес минава трасето на автомагистрала „Тракия“.
Проучване[редактиране | редактиране на кода]
На нейната територия са провеждани дългогодишни археологически проучвания (от 1981 г.) от смесен немско-български екип, които вече са прекратени. Материалите от разкопките се намират във фондовете на Исторически музей – гр. Чирпан, а публикуваните резултати от тези проучвания са главно на немски език в томовете „KARASURA“.[4]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Itinerarium Burdigalense (или Itinerarium Hierosolymitanum), В: ЛИБИ. Т. I. София, БАН, 1958. с. 41.
- ↑ Чанева-Дечевска, Нели. Ранно-Християнската архитектура в България ІV-VІ в. София, 1999 г.
- ↑ С. Рупките – крепост Карасура // Блог „Български крепости“. Архивиран от оригинала на 2018-02-12. Посетен на 2018-05-11.
- ↑ С. Рупките – крепост Карасура // Блог „Български крепости“. Архивиран от оригинала на 2018-02-12. Посетен на 2018-05-11.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Нели Ченева-Дечевска, Ранно-Християнската архитектура в България ІV-VІ в.р София 1999 г.
- Deutsche und Bulgaren graben Karasura aus. Forschungen zur Geschichte des Alten Thrakien, Scientia halensis 2/97, 20 – 21
- Michael Wendel (Hrsg.): Karasura. Untersuchungen zur Geschichte und Kultur des Alten Thrakien.
- Teil 1: Karin Rührdanz (Bearb.): 15 Jahre Ausgrabungen in Karasura: Internationales Symposium Čirpan/Bulgarien 1996. Langenweißbach 2001, ISBN 3-930036-59-2
- Teil 2: Jan-Krzysztof Bertram: Die prähistorischen Funde und die Münzen: (Ausgrabungen 1981 – 1997) (Übers. aus dem Bulg. ins Dt.: Elena Dačevska), Langenweißbach 2002, ISBN 3-930036-74-6
- Teil 3: Michael Wendel: Die Verkehrsanbindung in frühbyzantinischer Zeit: (4. – 8. Jh. n. Chr.). Langenweißbach 2005, ISBN 3-937517-17-0
- Mittelalterliche Rotlackkeramik aus Karasura, Bulgarien, Alteuropäische Forschungen NF 1, Weissbach 1997, 105 – 132.