Арзос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Арзос
Местоположение
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.0782° с. ш. 25.8705° и. д.
Арзос
Местоположение в България
Страна Флаг на България България
Област Хасково
Село Калугерово
Археология
Вид крепост

Римската пътна станция и двубазисна крепост Арзос, се намира на около 1 km южно от село Калугерово. Разположена е при мост над р. Съзлийка, чието гръцко име е Арзос.

В Пойтингеровата карта се описва с името Arzum.[1] В Антониновия пътеводител се споменава като Arzos в падеж аблатив.[2] В Бурдигалския пътеводител (334 – 334 г. сл. Хр.), където монах от Бордо описва своето поклоническо пътуване до Божи гроб, наименова станцията (лат. mansio) се среща като Arzo.[3]

На това място братя Шкорпил откриват двубазисна крепост, разположена в посока север-юг.[4] От север крепостта е ограничена от ниско възвишение, от запад – по-високите хълмисти възвишения, от изток – от старобългарския вал „Еркесия“ и река Съзлийка. Двубазисната крепост почти наполовина е пресечена от жп линията. Северната от двете крепости е имала формата на квадрат с пространство от около 20 – 23 дка. Явно тя е изпълнявала ролята на станция, защото Братя Шкорпил са открили основите на 18 – 20 помещения вътре в крепостта, които те наричат „стаи“. Южната била по-голяма, като затваряла площ от около 35 – 38 дка. Имала е за защита освен крепостни стени и землен вал. Между тях имало селище. Стените на крепостите, били широки 3 m, изградени от ломен камък, споен с хоросан. На северната крепост на югозападния ъгъл имало кръгла кула. Между двете крепости минавал централния диагонален римски път от Сердика за Адрианопол в посока северозапад – югоизток. Пътят е пресичал реката по каменен мост, широк 6 m, изграден от дялан чернослюдест гранит, споен с хоросан, смесен със счукана тухла. Между гранитните редове е имало редове от тухли. От север на юг по десния бряг на реката е слизал друг път, който е пресичал главния. При строежа на жп линията, тук са били намерени мраморни статуи, камъни с надписи и други паметници, които изглежда са били изнесени в западни музеи.[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Tabula Peutingeriana, В: ЛИБИ. Т. 1. София, БАН, 1958. с. 21.
  2. Itinerarium Antonini Augusti, В: ЛИБИ. Т. 1. София, БАН, 1958. с. 29.
  3. Itinerarium Burdigalense (или Itinerarium Hierosolymitanum), В: ЛИБИ. Т. I. София, БАН, 1958. с. 41.
  4. Шкорпил, Вацлав (Херман) и др. "Някой бележки върху археологическите и исторически изследвания в Тракия". Пловдив, 1885.
  5. С. Калугерово – римска пътна станция Арзос. // Блог „Български крепости“.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Шкорпил, Вл. Шкорпил, К. Някой бележки върху археологическите и исторически изследвания в Тракия. Пловдив, 1885