Нике (Тракия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Нике
Местоположение
Marmara Region location map.svg
41.5495° с. ш. 26.8235° и. д.
Нике
Местоположение в Турция Мармара
Страна Флаг на Турция Турция
вилает Одрин
село Хавса
Археология
Вид римска пътна станция
Период античност

Римската пътна станция Нике е малък античен град около днешното село Хавса, Турция. Намира се на диагоналния път Виа Милитарис на ок. 18 римски мили югоизточно след Адрианопол. Точното местонахождение не е известно, няма данни за арехологически разкопки.

Наименование[редактиране | редактиране на кода]

В Пойтингеровата карта се описва с името Hostizo.[1] В Антониновия пътеводител се споменава като Ostudizo в обстоятелствен падеж (аблатив), среща се в различни преписи и като Ostodizo или Ostidizo в същия падеж.[2] Немските съставители Miller и Cuntz на първото модерно издание на двата антични петоводителя, възстановява името на латински в номинатив като Hostodizum.[3][4]

В Бурдигалския пътеводител (334 – 334 г. сл. Хр.), където монах от Бордо описва своето поклоническо пътуване до Божи гроб, наименова станцията (лат. mansio) като Nicae.[5] Според бележка на основните модерни издания на римските пътеводители, градчето е преименувано от император Константин Велики след битката при Адрианопол през 324 г. в чест на победата му над император Лициний (гр. ΝΙΚΗ означава „победа“).[3][4]

Името се изписва на гръцки: Νικη, съгласно епархийските списъци.[6]

История[редактиране | редактиране на кода]

В античното градче има пътна станция (лат. mansio) на важен римски път Виа Милитарис.[5] Тя лежи на кръстопът с друг римски път, този от Анхиало през Дебелт и Странджа до Нике.[2]

Събор на арианите[редактиране | редактиране на кода]

В градчето се е провел събор на последователите на арианството през 359 година. Представителите на арианите в синода в Римини през 359 г. искали да бъдат приети от императора (Констанций II), който да ги приеме и да утвърди посланията от Синода в Римини. Те обаче не били допуснати в имперския двор, който по онова време се намирал в Адрианопол. Поради това те се събрали в близкото градче Нике, където на 10 октомври приели „послание на вярата“.[7][8] Когато описва тези събития, Иларий Пиктавийски нарича градчето с името Ustodizo.[9]

Битката при Адрианопол от 378 г.[редактиране | редактиране на кода]

Според римския историк Амиан Марцелин, император Валент пребивавал с войските си в станцията Нике преди да достигне Адрианопол и да направи лагер там. [10]

Архиепископия[редактиране | редактиране на кода]

При установяване на църковната организация в Източната римска империя към IV – VI в. сл. Хр., градчето е център на архиепископия, продчинена на Константинополската патриаршия. То запазва своя статут и продължава да се споменава в епархийските списъци и през следващите векове, макар районът да запада в резултат на варварските нашествия и войните с България.[6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Tabula Peutingeriana, В: ЛИБИ. Т. 1. София, БАН, 1958. с. 21.
  2. а б Itinerarium Antonini Augusti, В: ЛИБИ. Т. 1. София, БАН, 1958. с. 29.
  3. а б Miller, K.. Itineraria Romana. Römische Reisewege an der Hand der Tabula Peutingeriana. Stuttgart, 1916.
  4. а б Cuntz, Otto. Itineraria Romana. Т. I. Lipsiae, 1929.
  5. а б Itinerarium Burdigalense (или Itinerarium Hierosolymitanum), В: ЛИБИ. Т. I. София, БАН, 1958. с. 41.
  6. а б Parthey, Gustav. Notitiae 2, 10, 11. // Hieroclis Synecdemus et notitiae graecae episcopatuum. Berlin, 1866. с. 99, 201, 234. (на латински)
  7. Болотов, В. В.. "История Церкви в период Вселенских Соборов". Москва, Поколение, 2007. ISBN 978-5-9763-0032-3. с. 115. (на руски)
  8. Theodoretus Cyrrensis. Historia ecclesiastica' 7. et 10. ГИБИ, София 1954, т. I, стр. 74 – 75
  9. Hilarius, Fragmenta historica (op. hist.), fr. 8.5.
  10. Амиан Марцелин „История“ (Ammiani Marcellini. Rerum gestarum libri), ХХХI.11.2.; в ЛИБИ, София 1958, том I, стр. 176