Филип Петен
|
Филип Петен Henri Philippe Pétain |
|
|---|---|
| френски политик | |
 Петен през 1941 г. |
|
|
|
|
| Роден | |
| Починал | |
| Погребан | Франция |
|
|
|
| Религия | Католическа църква |
| Политика | |
| Партия | няма |
| Държавен глава на Франция | |
| 11 юли 1940 – 20 август 1944 | |
| Министър-председател на Франция | |
| 16 юни 1940 – 17 април 1942 | |
| Министър на войната | |
| 9 февруари 1934 – 8 ноември 1934 | |
| Началник-щаб на армията | |
| 30 април 1917 – 16 май 1917 | |
| Военна служба | |
| Звание | Маршал |
| Години | 1876 – 1944 |
| Служил на |
 Трета френска република Вишистка Франция |
| Род войски | Сухопътни сили |
| Войни |
Първа световна война Рифска война Втора световна война |
| Семейство | |
| Съпруга | Южени Ардон Петен (1920 – 1951) |
|
|
|
| Подпис |
 |
| Уебсайт | |
| Филип Петен в Общомедия | |
Анри Филип Бенони Омер Петен (на френски: Henri Philippe Benoni Omer Pétain) е френски офицер – дивизионен генерал и маршал, политик – министър на отбраната и министър без портфейл, държавник – държавен глава на Френската държава. Член на Френската академия (от 1929 до 1945 г., изключен).
В Бретан, служи като офицер във френските въоръжени сили, преподава във Висшето военно училище в Париж. През Първата световна война е командир на пехотна бригада, от май 1915 г. е командващ Втора френска армия. Известен е с успешната си Битка при Вердюн през 1915 г. Заместник-председател на Висшия военен съвет (1920 – 1931), военен министър на Франция (1934), маршал.
След окупирането на Франция от Нацистка Германия започва да сътрудничи на германците – установява колаборационисткия режим на Виши чрез т.нар. Френска държава като неин държавен глава през периода 1940 – 1944 г. Осъден е на смърт след края на войната. По-късно присъдата е заменена с доживотен затвор.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Петен е роден на 24 април 1856 г. в земеделско семейство в Коши а ла Тур, Па дьо Кале. Посещава местното селско училище и религиозно средно училище. След това е приет във Военното училище Сен Сир, което завършва през 1878 г. Като млад втори лейтенант в алпийски полк той започва да разбира обикновения войник. Изключителната популярност, която по-късно получава по време на Първата световна война, вероятно се корени именно оттам.[1]
Напредъкът му до избухването на войната е бавен, защото като професор във Военния колеж той излага тактически теории, които са различни от тези, поддържани от върховното командване. Към започването на войната през 1914 г., когато е на 58 години, той най-накрая е повишен в генерал. Докато командването поддържа офанзивните тактики на всяка цена, Петен вярва, че понякога е нужна добре организирана защита и че преди да атакува командирът трябва да е сигурен в превъзходството на силите си.[1]
След като успешно командва бригада, корпус и армия, през 1916 г. Петен е назначен с възпирането на германската атака срещу крепостта Вердюн. Макар ситуацията да е на практика безнадеждна, той майсторски организира фронта и логистичните системи, използва умело с артилерията и успява да вдъхнови войската си героизъм. Той става герой в страната си и когато избухват сериозни бунтове сред редиците на френската армия след считаните за неуместни офанзиви на генерал Робер Нивел, Петен е назначен за негов наследник като началник-щаб на армията.[1]
Той възстановява дисциплината с минимални репресии, като лично обяснява намеренията си на войниците и подобрява жизнените им условия. Под неговия надзор френските армии участват в победоносната офанзива от 1918 г., предвождана от маршал Фердинанд Фош, който е главнокомандващ на съюзническите армии по това време. През ноември 1918 г. Петен е повишен в маршал на Франция и е назначен за вицепрезидент на Върховния военен съвет и генерален инспектор на армията.[2][1] В качеството си на такъв, взема участие в Рифската война.[3]
След като Третият райх напада Франция в хода на Втората световна война през май 1940 г., Пол Рейно, който по това време оглавява на правителството, назначава Петен за вицепремиер, а на 16 юни Петен е натоварен със задачата да образува ново министерство. Виждайки че френската армия е напълно разгромена, героят от Вердюн поисква примирие. След свикване на Камарата на депутатите и Сената във Виши, на Петен е предоставена власт като държавен глава от президента Албер Льобрън в Бордо.[1]
Германската армия вече е окупирала две трети от страната. Петен вярва, че може да поправки пораженията от нахлуването и да договори освобождаването на много френски военнопленници като просто сътрудничи с германците. В южната част на Франция, оставена свободна според договора за примирие, той установява режим под мотото „Работа, семейство и отечество“. С реакционните си темперамент и образование, той позволява на правителството си да прокара закон, който разпуска всички масонски ложи в страната и забранява на евреите да работят определени професии.[1]
Той е критикуван за политиката на тясно френско-германско сътрудничество от вицепремиера си Пиер Лавал, който освобождава от длъжност през декември 1940 г., заменяйки го с адмирал Франсоа Дарлан. След това Петен се опитва да води външна политика на неутралитет и отлагане. Той тайно изпраща пратеник в Лондон и се среща с испанския диктатор Франсиско Франко, когото умолява да откаже свободен достъп на Хитлер до Северна Африка. Поддържа добри отношенията с адмирал Уилям Лихи, американския посланик във Вишистка Франция до 1942 г.[1]
Когато през април 1942 г. германците принуждават Петен да върне Лавал обратно на служба, самият Петен се оттегля в чисто номинална роля. Все пак, той се колебае дали да подаде оставка, тъй като е убеден, че ако постъпи така, Хитлер директно ще подчини цяла Франция под германска власт. След като съюзниците правят десант в Северна Африка през ноември 1942 г., Петен тайно нарежда на адмирал Дарлан, по това време в Алжир, да слее френските войски в Африка с тези на останалите съюзници. Независимо от това, Петен вече се е превърнал в марионетка на немската военна администрация. Междувременно, той публикува официално съобщение, критикуващо десанта. Двойната му игра, обаче, му изиграва лоша шега.[1]
През август 1944 г., след освобождението на Париж, Петен изпраща пратеник, който да уреди мирното прехвърляне на властта. Генерал Шарл дьо Гол отказва да приеме пратеника. В края на август германците прехвърлят Петен от Вишистка Франция в Германия. След края на войната в Европа, Петен е осъден на смърт през август 1945 г. за действията си след 1940 г. Присъдата му веднага е заменена с доживотен затвор. Той излежава присъдата си в крепост на остров Ил д'Йо близо до атлантическия бряг на Франция, където умира на 23 юли 1951 г., на 95-годишна възраст.[1] Погребан е в близкото градче на острова Пор Жоанвил. Името му във Франция се превръща в символ на предателство. Противоречивата му личност става причина гробът му често да е обект на вандализми.[4]
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
Петен като млад офицер, края на 19 век.
Петен през 1918 г.
Петен, ок. 1930 г.
Филип Петен се среща с Хитлер в Монтоар сюр льо Лоар, 24 октомври 1940 г.
Петен по време на съдебния процес срещу него, 30 юли 1945 г.
.jpg)
.jpg)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж з и Georges Blond. Philippe Pétain. // Encyclopædia Britannica, 20 април 2020. Посетен на 28 април 2020.
- ↑ Philippe Pétain. Académie Française.
- ↑ Charles Williams, Pétain, Little Brown (Time Warner Book Group UK), London, 2005, p. 233 – 235, ISBN 978-0-316-86127-4
- ↑ За пореден път оскверниха гроба на маршал Петен във Франция. // 24 часа, 13 ноември 2018. Посетен на 28 април 2020.
|