Уилям Лихи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Уилям Лихи
William Leahy

Роден
Починал
Погребан Национално гробище Арлингтън, Арлингтън, САЩ
Военна служба
Звание Адмирал на флота
Години на служба 1897 – 1939
1942 – 1959
Служил на Съединени американски щати САЩ
Род войски ВМС на САЩ
Войни Испано-американска война
Филипино-американска война
Боксерско въстание
Първа световна война
Гръцко-турска война
Втора световна война
Политика
Председател на Обединения комитет на началниците на щабове
20 юли 1942 – 21 март 1949
Посланик на САЩ във Франция
1941 – 1942
Губернатор на Пуерто Рико
11 септември 1939 – 28 ноември 1940
Уилям Лихи в Общомедия

Уилям Дейниъл Лихи (на английски: William Daniel Leahy) е американски военноморски офицер, който служи като най-старшият военен офицер на САЩ през Втората световна война. Той има множество титли и е в центъра на всички основни военни решения, които САЩ вземат в хода на войната.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Лихи е роден на 6 май 1875 г. в Хамптън, Айова. Баща му е успешен адвокат и ветеран от Гражданската война. След като завършва училище 1893 г., Лихи се записва във Военноморската академия на САЩ в Анаполис, Мериленд. Завършва я през 1897 г.[1] и е назначен за курсант на линейния кораб „Орегон“. Той е на борда на този кораб по време на забележителния му пробег от тихоокеанското крайбрежие около нос Хорн до американския флот до Куба през пролетта на 1898 г., в разгара на Испано-американската война. На следваща година е назначен за мичман втори ранг и изпратен в Азия, където в периода 1899 – 1901 г. участва във Филипино-американската война и Боксерското въстание в Китай.[2]

През Първата световна война командва пасажерския кораб „Принцеса Матоийка“ и сформира дълготрайно приятелство с Франклин Рузвелт, който по това време е помощник-секретар на военноморските сили. След войната, уменията на Лихи го отвеждат до постепенен професионален напредък. През 1921 г. му е поверено командването на крайцера „Сейнт Луис“, който е изпратен в турски води по време на Гръцко-турската война. В периода 1927 – 1931 г. служи като началник на Главното управление на въоръжението на ВМС на САЩ. Към 1930 г. е вече контраадмирал, през 1935 г. е повишен на вицеадмирал, а през 1936 г. – адмирал. Организационният му талант бързо е признат от колегите му и в периода 1937 – 1939 г. е назначен за началник на военноморските операции.[2]

През август 1939 г. се пенсионира, тъй като е достигнал нужната възраст.[3] Няколко месеца по-късно, обаче, президентът Рузвелт го назначава за губернатор на Пуерто Рико. Той остава на този пост до декември 1940 г., когато е изпратен като посланик във Вишистка Франция, след като германците побеждават френската армия. Там главната задача на Лихи е да подсилва френската съпротива срещу германския натиск и да държи френския флот далеч от немски ръце. След като постига известен напредък по тази трудна задача, той е извикан обратно през 1942 г., за да запълни новосъздадената позиция на личен началник-щаб на Рузвелт. Играейки ролята на посредник между президента и всички въоръжени сили на страната, Лихи провежда ежедневни срещи с Рузвелт, председателства над Обединения комитет на началниците на щабове и участва в почти всяко голямо военно или дипломатическо решение през военните години. През декември 1944 г. е повишен на адмирал на флота, придружавайки Рузвелт до Ялтенската конференция в началото на 1945 г.[2]

След смъртта на Рузвелт през април 1945 г., Лихи е помолен от новия президент Хари Труман да продължи да служи като негов личен началник-щаб.[2] Лихи не одобрява използването на новоразработеното ядрено оръжие и бомбардировките над Хирошима и Нагасаки, считайки ги за варварски подход и споделяйки, че не може войните да се печелят чрез избиването на жени и деца.[4]

През ноември 1949 г. Лихи се пенсионира за втори път. На следващата година публикува мемоарите си от войната.[2]

Лихи умира на 20 юли 1959 г. в Бетезда, Мериленд. Погребан е в Националното гробище Арлингтън.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Arlington National Cemetery Website. // William Daniel Leahy. Посетен на 26 декември 2010.
  2. а б в г д William Daniel Leahy. // Encyclopædia Britannica, 16 юли 2019. Посетен на 3 май 2020.
  3. Alexander, David. The Building: A Biography of the Pentagon. 1st. St. Paul, Minn., MBI, 2007. ISBN 9780760320877. с. 52.
  4. Leahy, Fleet Adm William D. I Was There: The Personal Story of the Chief of Staff to Presidents Roosevelt and Truman: Based on His Notes and Diaries Made at the Time (1950), p. 441