Боксерско въстание

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Боксерско въстание
BoxerSoldiers.jpg
Участници във въстанието
Информация
Период 1899 – 1901 г.
Място Северен Китай
Резултат Боксерски протокол
Воюващи страни
Yihetuan flag.png Боксери
Цин Цин
Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Великобритания
Русия Русия
Франция Франция
Япония Япония
Германия Германия
Съединени американски щати САЩ
Италия Италия
Австро-Унгария Австро-Унгария
Нидерландия Нидерландия
Цин Цински военачалници
Командири
Yihetuan flag.png Цао Футиен
Цин Жунлу
Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Едуард Сеймур
Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Алфред Гейзлий
Германия Алфред фон Валдерзее
Русия Алексей Куропаткин
Сили
Yihetuan flag.png 100 – 300 хиляди
Цин 100 хиляди
В Пекин: 50 хиляди
В Манджурия: Русия100 – 200 хиляди
Жертви и загуби
Yihetuan flag.png неизвестен брой
Цин 2000
Неизвестен брой цивилни
2500 войници
32 хиляди християни и неизвестен брой други цивилни
Боксерско въстание в Общомедия

Боксерското въстание е ксенофобско, антиколониалистическо и антихристиянско въстание в Китай в периода 1899 – 1901 година, в последните години ан империята Цин.[1] То е започнато от движението Съюз на правдата и мира (Ихътуан), наричано „боксерско“, тъй като много от членовете му практикуват бойни изкуства, което е мотивирано от националистически чувства и враждебност към чуждестранния колониализъм, свързван и с дейността на християнските мисионери.

Въстанието избухва на фона на тежка суша и безредици, предизвикани от нарастващите сфери на влияние на чужди Велики сили. След няколко месеца на нарастващо насилие срещу чужденци и християни в Шандун и Севернокитайската равнина, през юни 1900 година боксерите, убедени, че са неуязвими за чуждестранните оръжия, се събират в столицата Пекин по лозунга „Подкрепи управлението на Цин и избивай чужденците“. Чужденци и китайци християни търсят убежище в Квартала на посолствата. В отговор на очакваната чужда военна интервенция, която да вдигне обсадата на Квартала на посолоствата, първоначално колебливата императрица Цъси застава на страната на боксерите и на 21 юни обявява война на чуждите сили. Дипломати, цивилни и военни чужденци и китайци християни са обсадени в Квартала на посолствата от императорската армия и боксерите в продължение на 55 дни.

Китайските официални власти са разделени между поддръжници на боксерите и подкрепящи помирението, начело с принц Икуан. Цинският главнокомандващ Жунлу по-късно твърди, че е действал в защита на чужденците. Сформираният от чуждестранните сили Алианс на осемте държави изпраща 20-хиляден контингент, разгромява императорската армия и на 14 август влиза в Пекин, вдигайки обсадата, след което градът и околностите му са подложени на безконтролно разграбване и масово избиване на заподозрени в участие във въстанието.

Боксерският протокол от 7 септември 1901 година предвижда смъртно наказание за държавни служители, подкрепяли боксерите, установяване на чуждестранни войски в Пекин и изплащането на огромни репарации в сребро (около 10 милиарда долара по цени от 2017 година). Разгромът на въстанието подтиква императрицата да инициира институционални и фискални реформи в опит да укрепи династията.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]