Битка при Марна (1918)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Битка при Марна
Западен фронт през Първата световна война
Германската офанзива в хода на битката.
Германската офанзива в хода на битката.
Информация
Период15 юли – 6 август 1918 г.
Мясторека Марна
РезултатРешителна победа за Антантата
Страни в конфликта
Франция Франция
Съединени американски щати САЩ
Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Великобритания
Италия Италия
Германска империя
Командири и лидери
Франция Фердинанд Фош
Съединени американски щати Джон Пършинг
Франция Пол Андре Местър
Франция Антоан дьо Митри
Франция Марие Емил Файол
Франция Шарл Манжен
Франция Анри Гуро
Ерих Лудендорф
Карл фон Айнем
Бруно фон Мудра
Макс фон Боен
Йоханес фон Ебен
Сили
44 френски дивизии
8 американски дивизии
4 британски дивизии
2 италиански дивизии
408 тежки оръдия
360 полеви оръдия
346 танка
52 дивизии
609 тежки оръдия
1047 полеви оръдия
Жертви и загуби
Франция: 95 165 мъртви или ранени
Съединени американски щати: 45 807 мъртви или ранени
Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия: 16 552 мъртви или ранени
Италия: 9000 мъртви или ранени
139 000 мъртви или ранени
29 367 пленени
Карта
Битка при Марна в Общомедия

Втората битка при Марна между германските и съюзническите войски е едно от сраженията на Западния фронт към края на Първата световна война. Между 15 юли и 5 август 1918 г., почти четири години след първото голямо сражение в района, германските войски отново търпят поражение, което този път пресича окончателно опитите им за решителна победа над Франция и съюзниците ѝ.

След успеха на четирите си големи офанзиви във Франция от март до юни 1918 г., главнокомандващият на германските сили, генерал Ерих Лудендорф, замисля още едно настъпление като отвличане на вниманието на френските войски далеч от фронта на Фландрия, срещу който планира последната си решителна офанзива. Със заблуждаващата си атака, той цели да превземе Реймс и да разполови френската армия. Уви, френският генерал Фердинанд Фош вече е предвидил настъплението и германците срещат неочаквана съпротива и контраатаки. Германските войски пресичат река Марна на няколко места, но успяват да напреднат само няколко километра. Френската защита е подпомагана от британски, американски и италиански формирования. На югозапад германците напредват само 10 километра под тежък обстрел. На 18 юли германската офанзива е отменена, докато на същия ден силите на Антантата предприемат контранастъпление. Те нападат и изненадват германските предни постове по река Марна. Три дни по-късно пресичат реката, докато германците се изтеглят към старите си позиции на линията Ена-Вел. Контраофанзивата е важна за преместването на баланса на силите на Западния фронт срещу все по-изтощената германска армия.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Second Battle of the Marne // Encyclopædia Britannica, 8 юли 2019. Посетен на 27 април 2020.

Литература[редактиране | редактиране на кода]