Радомир Путник
Радомир Путник | |
---|---|
сръбски военачалник | |
![]() Путник на гарата в Куманово след Кумановската битка, октомври 1912 г. | |
Роден | |
Починал | |
Погребан | Белград, Сърбия |
Националност | ![]() |
Награди | Свети Сава Орден на почетния легион Орден „Свети Станислав“ I степен Орден „Свети Станислав“ III степен |
Подпис | ![]() |
Радомир Путник в Общомедия |
Радомир Путник е сръбски военен деец от времето на войните за независимост на Сърбия от Османската империя до Първата световна война, войвода. Като фактически командващ на сръбската армия печели редица победи срещу османски и австро-унгарски войски в периода 1912-1914 г., в резултат на които Сърбия почти удвоява територията си, завземайки Косово и Вардарска Македония.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Путник завършва артилерийско училище и става офицер през 1866 г. Участва във войните срещу Османската империя от 1876-1878 г. и във войната срещу България от 1885 г. През 1889 г. завършва висше училище за щабни офицери. Достига генералско звание и длъжност началник на генералния щаб през 1903 г. Впоследствие на три пъти е министър на войната и прави много за модернизиране на сръбската армия. Произведен е в чин войвода (сръбски еквивалент на маршал) през октомври 1912 г. заради победата над турците в Кумановската битка (по време на Балканската война). В началото на Първата световна война, през 1914 г., Путник ръководи успешната защита на Сърбия от австро-унгарските войски. През есента на 1915 г. търпи поражение под обединения натиск на австро-унгарци, германци и българи, но успява да избяга с разбитата войска през Албания на остров Корфу. През 1916 г. е освободен от командването, поради лошото си здравословно състояние.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Tucker, S. Who is who in Twentieth Century Warfare – Routledge, 2001, ISBN 0-415-23497-2, стр. 261