Направо към съдържанието

Михаил Алексеев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Михаил Алексеев
Михаил Васильевич Алексеев
руски офицер
Роден
Починал
Екатеринодар, Руска империя
ПогребанБелград, Сърбия

Националност Русия
Наградиорден Света Анна III степен
Орден „Свети Станислав“ I степен
Орден „Свети Станислав“ II степен
орден на свети Владимир, 4-та степен
Орден „Свети Станислав“ III степен
Орден Свети Владимир III степен
Златно оръжие „За храброст“

Подпис
Уебсайт
Михаил Алексеев в Общомедия

Михаил Василиевич Алексеев (на руски: Михаил Васильевич Алексеев) е руски офицер, генерал от пехотата. Участник в Руско-турската война (1877-1878).

Михаил Алексеев е роден на 3 ноември 1857 г. във Вязма - Смоленска губерния, в семейството на офицер. Учи в Тверската класическа гимназия. Ориентира се към военното поприще и постъпва в Московското пехотно училище. Произведен е в първо офицерско звание прапоршчик с назначение в 64-ти Казански пехотен полк (1876).

Участва в Руско-турската война (1877-1878). Бойното му кръщение е превземането на Ловеч на 22 август 1877 г. Участва в третата атака на Плевен, където е ранен, но остава в строя. Назначен е за адютант на генерал-майор Михаил Скобелев. Отличава се в зимното преминаване на Стара планина и битката при село Шейново. Повишен е във военно звание подпоручик (1878). Награден е за проявена храброст с орден „Света Ана“ IV степен (1878), орден „Свети Станислав“ III степен с мечове и орден „Света Ана“ III степен с мечове и бант (1879).

След войната служи като старши адютант в 1-ви Армейски корпус. Завършва Николаевската академия с присъдена за отличие Милютинска премия (1890). Служи в Генералния щаб и се занимава с планиране на стратегическото развръщане на армията в случай на война. Едновременно е професор по история на руското военно изкуство в Николаевската академия. Служи като началник на оперативния отдел по квартирмайстерската част на Генералния щаб (1900-1903). Повишен е във военно звание генерал-майор от 1904 г.

Участва в Руско-японската война от 1904-1905 г. като генерал квартирмайстер на 3-та Манджурска армия. Разработва военните операции. Участва в битката при Мукден, за което е награден със златно оръжие „За храброст“.

Служи като оберквартирмайстер на главното управление на Генералния щаб. Повишен е във военно звание генерал-лейтенант с назначение за началник на щаба на Киевския военен окръг (1908). Назначен е за командир на 13-и Армейски корпус (1912).

Участва в Първата световна война като началник на щаба на Югозападния фронт. Има съществен принос за успеха на битката за Галиция. Повишен е във военно звание генерал от пехотата и е награден с орден „Свети Георги“ IV степен (1914). Назначен е последователно за главнокомандващ на Северозападния фронт и на Западния фронт (1915). Планира и провежда успешни операции срещу германската и австро-унгарската армии. Назначен е за началник на щаба на ставката на главнокомандващия император Николай II от август 1915 г. Разработва стратегическия план за водене на войната през 1916 г. Повишен е във военно звание генерал-адютант.

След абдикацията на император Николай II по време на Февруарската революция от 1917 г. е върховен главнокомандващ на Руската армия.

По време на Гражданската война в Русия е основоположник на бялото движение. Участва във формирането на Доброволческата армия и нейните Кубански походи (1918).

Като непосредствен участник и военен историк подробно описва участието и впечатленията си от Руско-турската война от 1877-1878 г. в книгата „Походите на 64-ти Казански пехотен полк 1642-1886 г.“

Умира от възпаление на белите дробове на 25 септември 1918 г. в Екатеринодар. По желание на неговите близки прахът му е пренесен в Белград през 1920 г.

  • Кузманов Ю. Ловеч в руско-турските войни през ХІХ век (част втора) 1877-1)878. Регионален исторически музей-Ловеч, ИК „ИнфоВижън“, Ловеч, 2019, с. 290-291.
  • Цветков, В. Генерал Алексеев. Издательство „Вече“, Москва, 2014.