Дюла Андраши

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дюла Андраши
Andrássy Gyula
унгарски политик

Роден
Починал
18 февруари 1890 г. (66 г.)

Религия Римокатолическа църква
Политика
Кралство Унгария
министър-председател
Австро-Унгария
външен министър
Подпис Andrássy Gyula signature.jpg
Дюла Андраши в Общомедия

Граф Дюла Андраши (на унгарски: Andrássy Gyula) е унгарски и австро-унгарски политик, който е сред основоположниците на съвременна Унгария.

Той е консервативно настроен и външната му политика се насочва към експанзия на Австро-Унгария към Балканския полуостров, за предпочитане с британска и германска подкрепа, и без да се отчуждава от Турция. За него Русия е главният опонент поради нейните експанзионистични въжделения спрямо славянските и православните земи. Не се доверява на славянските националистически движения, тъй като в тях съзира заплаха за мултиетническата империя.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Обществената кариера на Андраши започва през 1845 г., когато оглавява дружеството за регулиране на водите на река Тиса. Взима участие в Унгарската революция от 1848 г., а след нейния неуспех живее в изгнание в Лондон и Париж. През 1858 г. се завръща в страната и се включва в партията на Ференц Деак. През 1865 г. става заместник-председател на парламента на Унгария и взема активно участие в преговорите, довели до образуването на Австро-Унгария.

На 17 февруари 1867 г. Андраши е назначен за министър-председател на Унгария. На този пост провежда значителни реформи в организацията на армията и граничните военни окръзи. Андраши се противопоставя на засилването на влиянието на славянските народи в Империята и на издигането на статута на Бохемия в двойната монархия. Противопоставя се и на намесата на Австро-Унгария на страната на Франция във Френско-пруската война през 1870 г.

На 6 ноември 1871 г. Андраши става външен министър на Австро-Унгария. Докато е на този пост международните позиции на империята чувствително се заздравяват. Той се отказва от претенциите за хегемония в Германия и се противопоставя на разширение в територията на разпадащата се Османска империя, което би увеличило славянското население на Австро-Унгария. Въпреки това, за да неутрализира нарастващото руско влияние на Балканите, на Берлинския конгрес през 1878 г. приема окупирането на Босна и Херцеговина. Това решение е силно непопулярно, както в Австрия, така и в Унгария, и допринася за оставката му на 8 октомври 1879 г.