Херцеговинско-босненско въстание (1882)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Херцеговинско-босненско въстание.

Херцеговинско-босненското въстание от 1882 година е въоръжено надигане на мюсюлмани и сърби срещу австро-унгарската окупация, наложена на Босна и Херцеговина в резултат на Берлинския конгрес. Войските на Австро-Унгария срещат отпор още с навлизането си в двете области през лятото на 1878. Вълненията продължават през следващите години успоредно с приобщаването на окупираните райони в митническата, данъчната и паричната система на Двойната монархия и прерастват в открито въстание след като през ноември 1881 е въведена задължителна военна служба на местното население. Въстанието започва през януари 1882 с превземането на полицейска казарма в Улог и през следващия месец обхваща Калиновик, Мостар, Горажде, Сараево и други райони в Североизточна Херцеговина и Югоизточна Босна. Образувани са централно военно командване (в Калиновик) и парламент (меджлис) в Улог.[1][2]

Въстаниците не получават достатъчно външна подкрепа. Формалният сюзерен на Босна и Херцеговина – османският султан, не се намесва в конфликта. Неутралитет запазват и властите в Черна гора и Сърбия, оглавявана от австрийското протеже Милан Обренович. Единствената помощ идва под формата на пари, оръжие и доброволци, организирани от руски славянофилски комитети и прехвърляни през сръбска и черногорска територия от Княжество България. Възползвайки се от изолацията на въстаниците, Австро-Унгария мобилизира значителни сили (60 000 души) и потушава въстанието през април 1882.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Жуков, Е. М. (гл. ред.). Советская историческая энциклопедия. Том 4. Москва, Государственное научное издательство „Советская энциклопедия“, 1963. с. 416.
  2. Димитров, Страшимир и др. История на Балканските народи. Том 2. София, Парадигма, 1999. ISBN 954-9536-19-X., стр. 175-178
  3. Димитров 1999, стр. 179-180