Ифрикия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ифрикия
703 г.
Римската провинция Африка (червено), на която съответства Ифрикия
Римската провинция Африка (червено), на която съответства Ифрикия
Континент
Ифрикия в Общомедия

Ифрикия (на арабски: إفريقية) е историко-географска област и съвременното арабско название на Северна Африка. Средновековна Ифрикия обхваща днешен Тунис, Западна Либия Триполитания и Източен Алжир; всички тези територии пред това са обхванати от римската провинция Африка.[1] Завзета е от мюсюлманите през 647 г., но съпротивата на съществуващото византийско и берберско население отслабва едва петдесет години по-късно.

История[редактиране | редактиране на кода]

Древна Либия (Средновековна Ифрикия) на картата на света на Херодот от 5 век пр.н.е. (съвременна възстановка)

Южната граница на Ифрикия са полупустинни райони и солените блата на района Джерид (Djerid). Северната и западната граници се менят, като северната обхваща крайбрежието, но понякога достига до Сицилия, а западната достига до Бежая. Столицата на средновековна Ифрикия се намира в Картаген, после в Кайруан, Махдия и Тунис.[2]

Върху завоюваните територии арабите различават три етно-социални групи[3]:25 – 6:

  • рум – византийците, но и всички с латински произход или които говорят латински;
  • африки – коренни жители, вече приели християнството;
  • бербери – останали извън обхвата на римската цивилизация. В крайна сметка те приемат исляма, но никога не са асимилирани от арабите.

Около 700 г. в град Тунис е построено пристанище и тук се преселват стотина египетски фамилии, специалисти в корабостроенето. Това поставя началото на арабска флота, която започва да кръстосва Средиземно море.

От базата си в Кайруан арабската династия ислямски владетели Аглабиди извършват инвазия в Южна Италия през 827 г. и основават емирати в Сицилия и Бари, които съществуват до завоюването на територията от норманите.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Article « Ifriqiya » (Larousse.fr) (фр.).
  2. DE LACY O’LEARY, D.D. „ARABIC THOUGHT AND ITS PLACE IN HISTORY“. London: KEGAN PAUL, TRENCH, TRUBNER & CO., LTD. / NEW YORK: E. P. DUTTON & CO. (1922), pp. 227 – 8.
  3. Кардини, Франко. Европа и ислямът. София, Изток-Запад, 2015. ISBN 978-619-152-579-9. с. 394.
  • Ibn Khaldun, Histoire des Berbères et des dynasties musulmanes de l'Afrique; traduite de l'arabe par le baron de Slane; nouv. éd / pub. sous la direction de Paul Casanova, et suivie d'une bibliographie d'Ibn Khaldoun. 4 vols. Paris: P. Geuthner, 1925 – 34.
  • Julien, Charles-André, Histoire de l'Afrique du Nord, des origines à 1830, édition originale Paris: Payot, 1931, réédition Payot, Paris, 1961
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ifriqiya“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.