Жираф

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Жираф
Giraffe standing.jpg
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Artiodactyla Чифтокопитни
семейство: Giraffidae Жирафи
род: Giraffa Жирафи
вид: G. camelopardalis Жираф
Научно наименование
Уикивидове Giraffa camelopardalis
Linnaeus, 1758
Разпространение
Giraffa camelopardalis distribution.svg

Жирафът (Giraffa camelopardalis) е едър тревопасен бозайник от семейство Жирафи (Giraffidae). Той е най-високият съществуващ животински вид на земята. Обитава сухите и гористи савани на Африка на юг от пустинята Сахара. Смятан е от местните племена за свещено животно.

Особености[редактиране | edit source]

Борещи се жирафи в Южна Африка

На височина мъжките достигат 4,7-5,3 m и тежат от 800 до 1930 kg. Женските общо взето са по-дребни. Те са високи от 3,9 до 4,5 m и тежат от 550 до 1180 kg. Жирафът е един от двата вида, включени в семейство Жирафови, другият е по-дребният и рядък вид окапи. Има 9 общоприети подвида.

Сърцето на жирафа е не по-малко от 60 cm на дължина, тежи 11 kg и бие с 95 удара в минута, когато жирафът е в покой. Разположено е на 2 до 3 m под мозъка. Кръвоносната система на жирафа е прецизна. Тя изпомпва излишната кръв, когато главата е ниско до земята и пречи на кръвта да се върне бързо обратно в сърцето при рязко изправяне на шията и вдигане на главата.


Възрастен мъжки жираф може да се храни с листа на акация на 6 m над земята. Прави впечатление с дългата си почти 2 m шия. Тялото му е изпъстрено с червено-кафяви петна, разделени от бели ивици. Очите му са големи, с дълги и гъсти мигли, а на главата си има две малки рогчета, покрити с кожа. Горната му устна е добре развита, а езикът му достига 40 cm дължина.

Жирафът е животно, което се храни изключително с клонки. Подбира внимателно храната си, която в по-голямата си част се състои от листа и филизи на дървета и храсти, пълзящи и виещи се растения и някои треви. В зависимост от сезона яде също цветя, шушулки от семена и плодове.

Жирафите вършат всичко прави. Техният дълбок сън е не повече от 10 минути. Почивайки, държат шията си изпъната нагоре, а когато пият вода, широко разтварят предните си крака, за да могат да се наведат достатъчно. Наведнъж жирафът поглъща до 60 литра вода.

Размножаване и малки[редактиране | edit source]

Чифтосване на жирафи в Ангола

Бременността на женския жираф трае от 453 до 464 дни. Женският жираф ражда прав (при раждането си малкото пада на земята от един метър височина) и само по едно жирафче, което 20 минути след появяването си започва да ходи и суче. Малките се раждат на традиционни усамотени места. Това улеснява формирането на групи от малки, към които новородените се присъединяват, когато навършат една или две седмици. Новороденото е високо 1,60 m и тежи 55 kg, 20 пъти по-малко от възрастните и е лесна плячка за хищниците, затова около седмица остава скрито в храстите, след което плътно следва майка си в стадото. За около година малките порастват с един метър и достигат височина 2,60 m.

Местообитаване[редактиране | edit source]

Живеят в заселени райони и гористи пасища в Африка на юг от Сахара.

Любопитни факти[редактиране | edit source]

Характерна способност на жирафа е прогресивното натрупване на костен материал около черепа, особено при мъжките, поради което се срещат екземпляри с три и дори пет рога. Броят на жирафите е намалял в последните 40 години с около 50% заради упадъка на местообитанията.

Източници[редактиране | edit source]

Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.