Биоко

Биоко Bioko
	Биоко, изглед от камерунския град Лимбе.
	Сателитна снимка на острова.
Местоположение	Гвинейски залив
Страна	Екваториална Гвинея
Адм. единица	Северна Биоко; Южна Биоко
Акватория	Атлантически океан
Площ	2017 km²
Население	334 463 души (2015); 166 души/km²
Най-висока точка	Пико Басиле – 3012 m н.в.
	Местоположение в Екваториална Гвинея Координати: 3°30′00.02″ с. ш. 8°42′00.06″ и. д. / 3.500007° с. ш. 8.700017° и. д.
	Биоко в Общомедия

Биоко (на испански: Bioko) е остров в Гвинейския залив и принадлежи на Екваториална Гвинея. Старото, колониално име на острова е Фернандо По, а по време на диктатурата на Масиас Нгуема Бийого е преименуван на Бийого, след падане на диктатурата през 1979 г. приема сегашното си име – Биоко. Сред племето Буби той е известен като Отчо.

География[редактиране | редактиране на кода]

Общата площ на острова е 2017 квадратни километра. Дължината му от север-североизток е 70 км, а дължината от юг-югозапад е 32 км. Той е от вулканичен произход, с най-висок връх Пико Басиле – 3012 м. Това го прави сходен със съседните острови Сао Томе и Принсипи и също като тях лежи на Камерунската линия.

В миналото Биоко е представлявал краят на полуостров, свързан с континента при днешен Камерун, но остава заобиколен от вода, когато морското равнище се покачва преди около 10 хил. години в края на последната ледникова епоха.^[1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Островът е с население от 334 463 жители към 2015 г., повечето от които принадлежат към племето Буби. Останалата част са Фернандино (негри, върнали се от Америка), испанци и преселници от съседните държави Камерун и Сао Томе и Принсипи.

История[редактиране | редактиране на кода]

Счита се, че племето Буби, населяващо острова, е произлязло от племената Банту, обитавали острова през първото хилядолетие преди новата ера. През 1472 г. португалския изследовател Фернандо По открива острова, търсейки пътя към Индия. Нарекъл го Формоза Флора – Красиво Цвете, но през 1494 г. островът приема името на откривателя си. За разлика от другите острови в района Биоко има коренно население – Буби, говорещи на собствен език от езиковата група на Банту.

През 1642 г. холандската компания Източна Индия основава своя база за търговия с роби без съгласието на португалците. Временно тя става главната им база в Гвинейския залив. Португалците се завръщат отново през 1648 г. и заменят холандската фирма със своя, утвърдила се вече на съседния остров Кориско. Паралелно с това започва и формирането на ново царство на племето Буби, което вследствие на тежкото поробване са принудени да изоставят крайбрежните райони и да се заселят към по-безопасните планински райони на острова.

През 1778 г. португалците преотстъпват острова, както и остров Аннобон и останалото крайбрежие на Гвинейския залив, подписвайки договора от Ел Пардо, като в замяна получават територии в Южна Америка. Испания изпраща експедиция до острова, водена от Конде де Аргелехос, която остава на острова 4 месеца. През 1778 г. Испания назначава губернатор на острова, който остава до 1780 г.

Местният цар Моломбо (1700 – 1760) е наследен от Лорите (1760 – 1810), Лопоа (1810 – 1842). От 1827 г. до 1843 г. Британия установява свои бази на острова в Порт Кларънс и Сан Карлос, борейки се с търговията с роби. През март 1843 г. Хуан Хосе Лерена изгонва британците от острова. Мадабита (1842 – 1860) и Сепоко (1860 – 1875) били местните управници. През този период на острова се заселват стотици негри, завърнали се от Куба, както и десетки испански учени и политици.

От 1923 г. до 1930 г. ООН разследва миграциите между Либерия и испанската колония Фернандо По. Въпреки че ООН концентрира вниманието си върху Либерия, все пак разкрива злоупотреба с условията на труд на острова. В края на 19 век икономиката се ориентира от производство на палмово масло, към какаовите плантации. Зависимостта от емигрантски труд и повишаване на конкуренцията от страна на европейците е резултат на икономическа криза в първите години на 20 век. Последиците от нея са задържане на продукцията, както и неплащане на работниците. Все пак разследването на ООН е с цел да опазят либерийския труд на Африканския континент, а не опит за облекчаване на неговите злоупотреби.

Островът е бил използван като база за полети по време на гражданската война в Нигерия.

Днес[редактиране | редактиране на кода]

Малабо е столица на Екваториална Гвинея и най-голям град на острова. Островът е обхванат от влажни екваториални гори. Западно от столицата се произвежда природен газ за корабоплаване. Има добре развита транспортна инфраструктура.

История на пощата[редактиране | редактиране на кода]

Първите марки са издадени през 1868 г. от испанските колониални власти в столицата Санта Изабел (Малабо).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ McNeil Jr, Donald G.. Precursor to H.I.V. Was in Monkeys for Millenniums, Study Says. // The New York Times. 16 септември 2010.

Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.

[1] McNeil Jr, Donald G.. Precursor to H.I.V. Was in Monkeys for Millenniums, Study Says. // The New York Times. 16 септември 2010.

[1]