Детекторен радиоприемник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Електрическа схема на детекторен радиоприемник (#1)
Детектор за детекторен радиоприемник с галенитов кристал

Детекторният радиоприемник е най-простата конструкция на радиоприемник, който няма високочестотен и нискочестотен усилвател[1]. Основният елемент в приемника е детекторът, реализиран с полупроводников диод. В първите конструкции на този радиоприемник е използван кристален детектор от природни метални сулфиди – галенит, пирит, цинков сулфид и някои оксиди. Свойствата на кристала да пропуска електрически ток само в една посока са открити от немския физик Карл Фердинанд Браун. През 1899 година са патентовани и приложени на практика в т. нар. безжична телеграфия. През 1902 г. италианският изобретател Г. Маркони (G. Marconi) създава магнитен детекторен приемник, който не се нуждае от полупроводников елемент. Въпреки, че приемникът е с по-ниска чувствителност, той е много надежден.[2] Особенното е, че за да работи е необходимо движението на тънък стоманен проводник използван като магнитопровод.

Конструкция на стандартен детектор[редактиране | редактиране на кода]

Детекторният радиоприемник (#1) се състои от трептящ кръг, детектор (диод) и високоомни слушалки за възпроизвеждащо устройство. Входният трептящ кръг е с променлив кондензатор, позволяващ точна настройка към радиостанцията от предавателя. Трептящият кръг е свързан с антена с дължина от няколко метра и заземление. Като класически детекторен приемник е реализиран радиоприемника „Комсомолец“, произвеждан в СССР от 1939 до 1949 година. Когато се използва кристален детектор, пружиниращото острие трябва да се мести докато се постави върху точка от повърхността на кристала, където се формира полупроводникова област.

Начин на работа[редактиране | редактиране на кода]

Определяне на подходяща антена според честотата и дължината на вълната.

Детекторният приемник може да работи без външно захранване в близост до мощен радиопредавател, единствено за сметка на енергията на индуктираните в антената високочестотни колебания, без каквото и да е усилване на приетите сигнали. Настройката грубо може да се направи чрез превключване на различни части от бобината или посредством промяна на индуктивността на бобината с преместване на феритна сърцевина. От значение е и дължината на антената когато се цели конкретна радиостанция. С нарастване на дължината на вълната е необходима и по-дълга антена.

Детекторен приемник с регулируем източник на преднапрежение (в ляво до диода). Източника поддържа диода отпушен.

Детекторът по класическата схема може да демодулира основно амплитудно – модулирани радиосигнали и често хармоници на честотно модулираните сигнали FM. Трансформаторната индуктивна връзка спомага засичането на някои (FM) сигнали. [3] Това е възможно при постигането на офсет (наклонена характеристика) от основната честота чрез т.н. метод (slope detection)[4] За приемането на честотно модулираните сигнали индуктивността трябва да бъде минимална. След пропускане на положителните полувълни на високочестотното носещо колебание, през слушалките ще премине нискочестотния модулиращ сигнал, а поради високото съпротивление на слушалките за високочестотните колебания, електрическата верига към земя за тях ще бъде кондензатоора С2, т.е. кондензатора има филтърна функция за изходния сигнал.

В случай че слушалките не са с достатъчно високо съпротивление може да се използва съгласуващ трансформатор с високоомна първична намотка.

При днешните изисквания за максимално допустима мощност на предавателите, енергията на радиовълните бързо затихва и е по-удобно сигналът от детекторния приемник да се подаде към някакъв вид нискочестотен аудио усилвател като така могат се приемат и най-слабите радиостанции.[5] Друг начин да се подобри чувствителността е прилагането на постоянно преднапрежение със стойност в идеалния случай равна или по-малка от пада на напрежение в диода около 0,2 V, като източника е свързан последователно във веригата и е регулируем.

Foxhole radio from WW2.jpg

Приложение[редактиране | редактиране на кода]

Детекторните радиоприемници са първите стъпки в усвояването на радиотехниката. Предимството е, че може да се изпълни с подръчни покупни материали, например графит от молив и бръснарско ножче за детекторен полупроводников елемент, а за намотка всеки дълъг проводник. Приемникът често се ползва от радиолюбители.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Радиотехнически терминологичен речник, под общата редакция на проф. к.т.н. инж. Спиро Пецулев, Държавно издателство „Техника“, София, 1984, с. 63
  2. Marconi магнитен детектор Публикувано от: edbi , 25 август 2016 г. https://www.chipmaker.ru/topic/182199/
  3. https://www.daenotes.com/electronics/microwave-radar/digital-microwave-communication-equipment
  4. Slope detection is a method of FM-demodulation which converts the FM into AM - http://kom.aau.dk/group/05gr506/report/node30.html
  5. Kонструктор „Радиоелектроника 1300“ детекторни радиоприемници Нискочестотни усилватели http://rte.my.contact.bg/statia158_spisak.htm

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]