Детекторен радиоприемник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Електрическа схема на детекторен радиоприемник
Кристален детектор
Детектор за детекторен радиоприемник с галенитов кристал

Детекторният радиоприемник е най-простата конструкция на радиоприемник, който няма високочестотен и нискочестотен усилвател[1]. Основният елемент в приемника е детекторът, реализиран с полупроводников диод. В първите конструкции на този радиоприемник е използван кристален детектор от природни метални сулфиди - галенит или пирит. Свойствата на кристала да пропуска електрически ток само в една посока са открити от немския физик Карл Фердинанд Браун. През 1899 година са патентовани и приложени на практика в т. нар. безжична телеграфия.

Конструкция[редактиране | edit source]

Детекторният радиоприемник се състои от трептящ кръг, детектор и високоомни телефонни слушалки за възпроизвеждащо устройство. Входният трептящ кръг е с променлив кондензатор, позволяващ точна настройка към радиостанцията предавател. Трептящият кръг е свързан с антена с дължина от няколко метра и заземление. Когато се използва кристален детектор пружиниращото острие трябва да се мести докато се постави върху детектираща точка от повърхността на кристала.

Начин на работа[редактиране | edit source]

Детекторният приемник работи без външно захранване, единствено за сметка на енергията на индуктираните в антената високочестотни колебания. Без каквото и да е усилване на приетите сигнали е възможно прием само от близко разположен и достатъчно мощен радиопредавател. Настройката грубо може да се направи чрез подвключване на различни части от бобината или посредством промяна на индуктивността на бобината с преместване на феритна сърцевина. Така е реализиран радиоприемника "Комсомолец", произвеждан в СССР от 1939 до 1949 година.

Детекторът по схемата може да демодулира само амплитудно - модулирани радиосигнали. След пропускане на положителните полувълни на високочестотното носещо колебание през слушалките ще премине нискочестотния модулиращ сигнал, а поради високото съпротивление на слушалките за високочестотните колебания, електрическата верига към земя за тях ще бъде кондензатора С2, т.е. кондензатора има филтърна функция.

Приложение[редактиране | edit source]

Детекторните радиоприемници са първите стъпки в усвояването на радиотехниката. Предимството е, че може да се изпълни с подръчни покупни материали, например графит от молив и бръснарско ножче за детекторен елемент.

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Радиотехнически терминологичен речник, под общата редакция на проф. к.т.н. инж. Спиро Пецулев, Държавно издателство "Техника", София, 1984, с. 63

Външни препратки[редактиране | edit source]