Дросел

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Дросел или Електрически дросел (на английски: Choke; на немски: Drossel) е индуктивен елемент (бобина), навита самостоятелно на магнитопровод без намотки на други ел.вериги, които да оказват влияние на индуктивността. Дроселите освен в променливотокови вериги, могат да бъдат използвани и в постояннотокови вериги, където постоянният ток се подава на интервали, при което в бобината се трупа енергия, която се отдава на други компоненти.

Феритни дросели за средни и високи честоти

История[редактиране | редактиране на кода]

Първите дросели се патентоват непосредствено след изобретяването на първия индуктивен елемент.[1]

Принцип на действие[редактиране | редактиране на кода]

При подаване на напрежение на бобината, около нея се създава магнитно поле. Всяко изменение на тока и напрежението се противопоставя с енергията на магнитното поле, като се стреми да ги запази постоянни. Най-общо дроселите се използват за работа с индуктивност при всякакви честоти. Импедансът на дросела нараства с честотата. Най-разпространеното им приложение е при веригите с ниски честоти, LC филтри и осцилатори.[2] Когато една намотка се използва като дросел във високочестотна верига, обикновено съдържа такъв брой навивки, който е резонансен на работната честота, така че дроселът да има максимален импеданс на дадената честота. Дроселите имат свойството да филтрират високочестотен променлив ток и да пропускат нискочестотен такъв.

Дроселите, които се използват в мрежата имат функцията да ограничат и регулират тока съответно и напрежението на някои специализирани консуматори, които не могат да бъдат директно захранени.

Класификация[редактиране | редактиране на кода]

  • Дросели за радио честоти (Балуни)
  • Дросели за ниски честоти
  • Дросели за захранващи устройства
  • Филтриращи дросели, (реактори)

Източници[редактиране | редактиране на кода]