Амониев метаванадат

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Амониевият метаванадат е органично съединение с формула NH4VO3. Представлява безцветни или слабожълтеникави кристали. Той е важен междинен компонент в пречистването на ванадия.[1]

Синтез и структура[редактиране | редактиране на кода]

Съединението може да се приготви с добавяне на амониеви соли в разтвори на ванадати, генериран от разпадане на V2O5 в основа. Съединението представлява безцветни кристали.[2][3]

Приема полимерна форма във вид на вериги [VO3]-, образувани като ъглообразни VO4 тетраедри. Тези вериги са свързани помежду си посредством водородни връзки с амониеви йони.[4]

Ammonium-metavanadate-3D-balls.png Ammonium-metavanadate-3D-polyhedra.png Ammonium-metavanadate-chains-3D.png
модел топки и пръчки полиедричен модел [(VO3)n]n− вериги

Свойства[редактиране | редактиране на кода]

Водният му разтвор бързо пожълтява. При загряване във вакуум още при 135ºС започва, а при 210ºС напълно се разлага до низши ванадиеви оксиди, като отделя амоняк. При нагряване на въздуха се превръща в V2O5 – анхидрид на HVO3 – метаванадиевата киселина.

Безопасност[редактиране | редактиране на кода]

Амониевият метаванадат е отровен. Действа върху централната нервна система, засяга тънките черва, предизвиква кръвоизливи, парализи и др.

Приложение[редактиране | редактиране на кода]

Ванадият е често пречистен от водни екстракти от шлака и руда чрез селективна преципитация на амониев метаванадат. Материалът е нагряван до получаване на диванадиев пентаоксид:[1]

2 NH4VO3 → V2O5 + 2 NH3 + H2O

Той се използва за производството на печатарски мастила и др.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Ванадатите може да представят като структурна мимика на фосфатите и в този случай проявяват биологични свойства.[5][6]

Амониевият метаванадат се използва за приготвяне на реагент на Манделин, качествен алкалоиден тест.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Günter Bauer, Volker Güther, Hans Hess, Andreas Otto, Oskar Roidl, Heinz Roller, Siegfried Sattelberger „Vanadium and Vanadium Compounds“ in Ullmann's Encyclopedia of Industrial Chemistry, 2005, Wiley-VCH, Weinheim. DOI:10.1002/14356007.a27_367
  2. G. Brauer „Ammonium Metavanadate“ in Handbook of Preparative Inorganic Chemistry, 2nd Ed. Edited by G. Brauer, Academic Press, 1963, NY. Vol. 1. p. 1272.
  3. Robert H. Baker, Harry Zimmerman, R. N. Maxson „Ammonium Metavanadate“ Inorganic Syntheses, 1950, Vol. 3, 117 – 118. DOI:10.1002/9780470132340.ch30
  4. Vladimír Syneček and František Hanic. The crystal structure of ammonium metavanadate. // Czechoslovak Journal of Physics 4 (2). 1954. DOI:10.1007/BF01687750. с. 120 – 129.
  5. Korbecki, Jan; Baranowska-Bosiacka, Irena; Gutowska, Izabela; Chlubek, Dariusz „Biochemical and medical importance of vanadium compounds“ Acta Biochimica Polonica 2012, vol. 59, pp. 195 – 200.
  6. Crans, D. C.; Chatterjee, P. B. „Vanadium biochemistry“ Reedijk, Jan; Poeppelmeier, Kenneth, Eds. Comprehensive Inorganic Chemistry II (2013), 3, 323 – 342. DOI:10.1016/B978-0-08-097774-4.00324-7