Томас Джеферсън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Томас Джеферсън
Томас Джеферсън
Мандат
4 март 1801 – 4 март 1809
Вицепрезидент Аарън Бър
Джордж Клинтън
Предшестван от Джон Адамс
Последван от Джеймс Мадисън

Роден 13 април 1743
Шадуел, Вирджиния
Починал 4 юли 1826 г. (на 83 г.)
Шарлътсвил, Вирджиния, САЩ
Съпруга Марта Джефърсън
Партия: Демократично-Републиканска партия

Томас Джеферсън е третият президент на САЩ (1801-1809), американски държавник, посланик във Франция, политически философ, революционер, агроном, градинар, земевладелец, архитект, археолог, робовладелец, основател на Университета на Вирджиния.

Мнозина смятат Джеферсън за един от най-талантливите управници сред американските президенти. На прием, на който са поканени 49-има нобелови лауреати в Белия дом през 1962 г., Джон Ф. Кенеди ги приветства с думите „Мисля, че това е най-впечатляващото събиране на талант и човешко познание, което някога е ставало в Белия дом, може би с изключение, когато Томас Джеферсън е вечерял сам“. Сред постиженията му като президент се нареждат покупката на Луизиана и експедицията на Луис и Кларк.

Биография[редактиране | edit source]

Родителите на Джеферсън са Питър Джеферсън (29 март 170817 август 1757) и Джейн Рандолф (20 февруари 172031 март 1776), като и двамата са потомци на фамилии, които са се установили във Вирджиния от няколко поколения. Той е възпитаник на „Уилям енд Мери Колидж“, чиято система на обучение безуспешно се опитва да реформира, преди да създаде собствена такава в Университета на Вирджиния.

Джеферсън е основният автор на Декларацията за независимостта, както и на много други достижения на американската политическа и гражданска култура. Делегатите на Континенталния конгрес възлагат писането на Декларацията на Джеферсън, Джон Адамс, Бенджамин Франклин, Роджър Шърман и Робърт Р. Ливингстън. На събрание на комитета единодушно се решава Джеферсън да изготви първия вариант на Декларацията.

Библиотеката на Конгреса е възстановена след унищожаването ѝ по време на Британско-американската война, след като през 1815 Джеферсън ѝ продава личната си колекция от книги. Джеферсън сам проектира известния си дом Монтичело, близо до Шарлътсвил, Вирджиния. В него има автоматични врати, първият въртящ се стол и други улесняващи приспособления, които той е измислил. Наблизо е Университетът на Вирджиния, чиято сграда и учебна програма са създадени от Джеферсън. В сферата на интересите му влиза археологията, дисциплина, която по онова време е била в зародиша си. Понякога е наричан „баща на археологията“ и се признава неговата роля за разработване на нови техники за разкопки. Когато Джеферсън изследва индианска погребална могила в неговото имение — 1784 година избягва тогавашната практика просто да се копае докато не се стигне до нещо. Вместо това той прави клиновидно пробиване на могилата, за да може да се видят различните слоеве и да се прецени начина на копаене.

Джеферсън е бил изключителен любител на виното и изявен кулинар. По време на своето посланичество във Франция (1784-1789) той предприема множество пътувания във френските и други европейски винопроизводителни райони и изпраща образци в Белия дом. Той става известен с рязкото си изказване „В САЩ също можем да правим голямо разнообразие от вина, вярно, че няма да са точно същите, но без съмнение ще са толкова добри“. Множество лози биват засадени в Монтичело, но в голямата си част са от европейския сорт Vitis vinifera и повечето не оцеляват след като боледуват от типично американските болести. В крайна сметка Джеферсън никога не успява да произведе вино равно по качества с европейското. Но по всичко личи, че щеше да е доволен от качеството и количеството вино, което сега се произвежда във Вирджиния, да не говорим за останалата част на САЩ.

Идеята, която Джеферсън има за САЩ, е страна със силно развито земеделие, състояща се от множество независими земевладелци. Това е твърде различно от визията на Александър Хамилтън, според която водещи сили ще са търговията и производството. Джеферсън много е вярвал в уникалността и потенциала на Съединените Американски Щати и често е сочен като предшественика на американския ексепционализъм.

Джеферсън е първият държавен секретар на САЩ от 1789 до 1795. Освен това той е бил втория вицепрезидент на САЩ при Джон Адамс.- 17971801, като заема тази позиция след второто му място на президентските избори през 1796.

Стига се до електорално равенство между Джеферсън и неговия опонент Аарън Бър в президентските избори от 1800 година. Ситуацията е разрешена на 17 февруари 1801 година, когато Джеферсън е избран за президент, а Бър за вицепрезидент и това става с решение на Камарата на представителите. Джеферсън е единственият вицепрезидент, избран за президент, който служи два последователни мандата.

Портретът на Джеферсън е сложен върху банкнотата от 2 долара и на никеловата монета от пет цента. Джеферсън също така присъства на сто доларовите Series EE Savings Bond. Джеферсън е погребан в Монтичело. На гроба му е изписана епитафия, в която по негово изрично настояване не е добавена нито една друга дума:

Тук е погребан
Томас Джеферсън
Автор на Американската Декларация за независимост
На закона на Вирджиния за религиозна свобода
& баща на Университета на Вирджиния

Президентство[редактиране | edit source]

Основни събития[редактиране | edit source]

  • Покупката на Луизиана1803;
  • Приемането на Охайо в Съюза — 1803;
  • Майбъри с/у Мадисън — 1803;
  • Акта за земята — 1804;
  • Дванадесетата поправка на Конституцията — 1804;
  • Експедицията на Луис и Кларк 1804- 806;
  • Създаването на Луизианската територия, по — късно е преименувана на Мисурската Територия;
  • Акта за ембарго от 1807 година — опит за силова демонстрация на неутралитета на САЩ чрез прекратяване на търговията със страните в Наполеоновите войни;
  • Автор на Декларацията за независимостта

Външен вид, характер и интереси[редактиране | edit source]

Джеферсън е бил висок 189 сантиметра (шест фута и два и половина инча) с едри кости, тънък, изправен и жилест, имал е остри форми и червендалесто лице, червена коса, лешникови към сиви очи. Годините смекчават не особено красивите му черти. На стари години става небрежен към облеклото си и свободен в поведението си.

Въпреки това маниерите му се отличават с грация, прям и честен е, лесно се привързва /макар и да е студен към непознати/, неговият жизнен, разпокъсан и неформален начини на говор му придават привлекателен чар. Под наглед спокойната външност на Джеферсън се крие характер със силни убеждения и силно емоционален темперамент. Сега изглежда, че той е действал с постоянство и систематично за малките и големи неща. Неговото съзнание не е било така изтънчено и фино, както това на Хамилтън, а по—скоро впечатлително и много възприемчиво. Областите му на интереси са забележителни — за много години е президент на Американското философско общество.

Въпреки че биографите са постигнали съгласие, че му е липсвало остроумие, той харесвал твърде много Молиер и Дон Кихот.

Мнозина биографи твърдят, че инициира спирането на практиката да се изнася реч За състоянието на съюза поради факта, че има говорен дефект — фъфлене. Това, че изгаря всички писма, които е разменил с жена си, показва портрета на един твърде затворен човек.

Интересите му в изкуството са подчертано интелектуални. По характер е добросърдечен и това води до отдръпването му от политическата горчилка, която го заобикаля. Снабден с хладнокръвие срещу вулгарността, злобното преиначаване на неговите мотиви, морал, религия, персонална честност, скромност, той влиза в изключително малко личностни конфликти и по—добре от всички негови опоненти изчиства политическата опозиция от лични нападки. Накратко — неговата присъща добрина го издига над всички социални, религиозни и политически разлики и нищо не разрушава доверието му в човека и жизнерадостното му възприемане на живота.

Съвременните учени обсъждат възможността Джеферсън да е страдал от синдрома на Аспергер, форма на аутизъм, характеризираща се с висока функционалност на индивида.

Религиозни възгледи[редактиране | edit source]

По въпроса на религията, Джеферсън е обвиняван от някои свои опоненти за това, че е атеист. Като цяло може да се счита, че той е деист, философия, която е споделяна от други известни за това време интелектуалци. Джеферсън многократно е подчертавал своята вяра в Създателя и в Декларацията за независимостта използва термини като „Създателя“, „Природата на Бог“, „Божественото провидение“. Джеферсън вярва, че именно Създателят е предоставил на човечеството множество неотменими права като живот, свобода, и право да се преследва щастието.

Джеферсън е отгледан като член на Епископалната църква, по времето когато тя е била официалната щатска църква във Вирджиния. Преди Американската революция Епископалната църква е била част от Англиканската църква, Джеферсън е бил член на енорийското настоятелство, която длъжност е била част от тогавашния политически пост, който е заемал. По-късно той маха името си от списъка на тези, които са можели да бъдат кръстници, защото според него иначе би изпаднал в противоречие с тезата за Светата троица. Когато остарява, Джеферсън изразява принципно съгласие с идеите на своя приятел Джоузеф Пристли за унитаризъм, но по това време не е имало унитарна църква във Вирджиния.

Макар и Томас Джеферсън да не е вярвал в божествената същност на Исус, той няколко пъти е говорил за себе си като за християнин. Изпитвал е изключително уважение към моралната доктрина на Исус, която той вижда „като набор от принципи на чист деизъм и оправдано желание на Бог да реформира тогавашната морална доктрина към стандарта на правдата, справедливостта и филантропията и да наложи тези принципи в бъдещите държави“ (Писмо до Джоузеф Престли 9 април 1803 година ).

Както повечето деисти , Джеферсън не вярва в чудеса. Той се заема да редактира евангелията като премахва от тях разказите за чудесата на Исус и всеки друг материал, който се отнася за свръхестественото, като оставя само моралната философия на Исус. Компилацията е публикувана след неговата смърт и става известна като Библията на Джеферсън, а по—късно е отпечатана в 2 500 екземпляра по за Конгреса на САЩ — 1903.

От 1784 до 1786 година Джеферсън заедно с Джеймс Мадисън работят срещу опита на Патрик Хенри да въведе имуществен данък, който да подпомага църквата във Вирджиния. Вместо това през 1786 година Генералното събрание на Вирджиния приема закона на Джеферсън за религиозната свобода, който първоначално е предложен от него през 1779 и е едно от трите свои достижения, който споменава в надгробната си епитафия. Така Вирджиния става първият щат, в който държавата е отделена от официалната религия, докато Род Айлънд, Делауеър и Пенсилвания никога не определят официална религия.

Изключително важно е да се посочи, че Джеферсън участва активно в издигането на така наречената „стена между държавата и Църквата“, който принцип той е вярвал, че е залегнал в Първата поправка на Конституцията.

По време на своето президентство Джеферсън отказва да определи дни за молитва или изразяване на благодарност. Допълнително той изразява в своята кореспонденция искреното си съмнение от ползата от намесата на религиозните водачи в държавните дела.

Джеферсън и робството[редактиране | edit source]

Личните книжа на Джеферсън показват, че той е притежавал 187 души роби, някои от които наследени след смъртта на съпругата му. Съществува противоречие между това, че е робовладелец и факта, че в същото време публично обявява робството за неморално. Много от робите му са били използвани като обезпечение по натрупаните от него дългове. Двойствеността му по този въпрос може да бъде видяна в първия вариант на Декларацията за независимостта, който пише. В него той заклеймява Британската корона за политиката ѝ на подкрепа на вноса на роби в колониите, като казва, че по този начин британците

водят жестока война срещу естеството на човешката природа, нарушавайки едни от най свещените човешки права — това на живот и свобода, като това нарушение се извършва върху хора, които по никаква начин не са заплашили Короната, като ги залавят и заселват в съвсем чужд свят

. Тази постановка обаче отпаднала по искане на делегатите на Джорджия и Южна Каролина. През 1769 г. като член на щатското събрание, Джеферсън предлага Вирджиния да издаде закон за еманципация на робите в щата, но инициативата му пропада.

Противоречията относно Сали Хемингс[редактиране | edit source]

Големи противоречия още по негово време възникват по въпроса дали Джеферсън е баща на някои от децата на неговата робиня Сали Хемингс. Основният спор между историците е дали Джордж или брат му Рудолф е баща на децата.

Архитектура[редактиране | edit source]

Джеферсън е бил успешен архитект, който спомага изключително много за въвеждането на Неокласицизма — стил, с който той се е запознал във Франция. Той счита, че този стил отразява идеите за република и свобода и е като опозиция на британския стил в архитектурата, който символизира монархията. Неговите най—значими творби са къщата му Монтичело в Шарлътсвил, Вирджиния и Вирджинският университет.


Втора гимназия с изучаване на английски език в София носи името на Томас Джеферсън (42°40′ с. ш. 23°17′ и. д. / 42.675283° с. ш. 23.299933° и. д.)

Открийте още информация за Томас Джеферсън в нашите сродни проекти:

Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)
Wikiquote-logo.png Уикицитат (цитати)
Wikisource-logo.png Уикиизточник
държавен секретар на САЩ (26 септември 1789 – 31 декември 1793) Едмънд Рудолф
Джон Адамс президент на САЩ ( 4 март 1801 – 4 март 1809) Джеймс Мадисън