Бостънско чаено парти

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Литография на Натаниел Къриър (1846)

Бостънското чаено парти (на английски: The Boston Tea Party) представлява протест на колонистите от Бостън срещу икономическата политика на метрополията Кралство Великобритания и монопола на Британската източноиндийска компания върху доставките на чай за колониите на британската империя..

Протестът от четвъртък, 16 декември 1773 г. се изразява в унищожаване на голям товар с пресован британски чай, натоварен на корабите в пристанището на Бостън. Поводът за него е отказът на официалните власти в Бостън да върнат три корабни товара с чай на Великобритания. Бостънското чаено парти става емблематично в американската история и допринася за започването на Войната за независимост на Съединените американски щати.

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

Бостънското чаено парти е резултат на два проблема, стоящи на дневен ред в Британската империя през 1765 г. – непрекъснатите разногласия за участието в парламентарната власт на британските колонии в Америка (които нямат изборни представители), и финансовите проблеми в Британската източноиндийска компания, притежаваща изкуствено създаден монопол върху вноса на някои стоки в колониите на империята. Отказът на британците да разрешат тези въпроси в крайна сметка довежда до революция в колониите.

Чаена търговия до 1767 г.[редактиране | редактиране на кода]

Тъй като през 17 век европейските вкусови предпочитания към чая стават по-разнообразни се оформят конкуриращи се компании за внос от Китай. През 1698 г. английският парламент дава монополни права на Източноиндийската компания за внос на чай. Когато той става популярен в британските колонии, парламентът успява да ликвидира чуждестранната конкуренция чрез гласуването през 1721 г. на закон, който изисква от колонистите да внасят чай само от метрополията. На Източноиндийската компания е забранено да внася директно чай в колониите – по закон, компанията трябва да го продава на търгове на едро в Англия, откъдето британски фирми го закупуват, експортират в колониите и препродават на търговци в Бостън, Ню Йорк, Филаделфия и Чарлстон.