Андрей Громико

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Андрей Громико
съветски дипломат и политик
Андрей Громико 
Роден: 18 юли 1909 г.
Починал: 2 юли 1989 г. (79 г.)

Андре́й Андре́евич Громи́ко (на руски: Громыко) е беларусин, виден съветски дипломат и политик, най-дълго време заемал поста министър на външните работи на СССР.

Роден е в Гомелски уезд, Могильовска губерния (днес Гомелска област) на тогавашната Руска империя. Произхожда от семейство на заводски работник, наследник на местен род на шляхтата.

Образование и научна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Учи в професионално училище и техникум в Гомел. Завършва Минския селскостопански институт (1932) и аспирантура във Всесъюзния научноизследователски институт по икономика на селското стопанство (1936) в Москва.

Старши научен сътрудник от 1936 г. в Института по икономика на АН на СССР, после става негов научен секретар. Доктор на икономическите науки (1956).

Дипломатическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

От 1939 г. е на дипломатическа работа в Нарком-а по външните работи на СССР, преобразуван в Министерство на външните работи.

През 1944 г. възглавява съветската делегация на конференцията в гр. Дъмбъртън Окс, САЩ - за създаване на ООН, както и през 1945 г. на конференцията в Сан Франциско, когато подписва Устава на ООН от името на СССР. Оказва голямо влияние на развитието на съветската дипломация. Наричан е г-н Не заради твърдата си политика спрямо Запада по време на Студената война.

Заема редица отговорни постове в дипломацията и държавното управление на страната: - посланик във Вашингтон, САЩ, 1943 - 1946 - постоянен представител в ООН, Ню Йорк, 1946 - 1948 - заместник-министър на външните работи, 1946 - 1949 - първи заместник-министър на външните работи, 1949 - 1952 - посланик в Лондон, Обединеното кралство, 1952 - 1953 - първи заместник-министър на външните работи, 1953 - 1957 - министър на външните работи, 1957 - 1985 - първи заместник министър-председател, 1983 - 1985

Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

Избран е за кандидат-член (1952) и член (1956 - 1989) на ЦК на КПСС, член на Политбюро на ЦК на КПСС (1973 - 1988).

Депутат във Върховния съвет на СССР (1946 - 1950 и 1958 - 1989). Заема най-високия държавен пост в страната (формално държавен глава) - председател на Президиума на Върховния съвет на СССР (1985 - 1988).

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Герой на социалистическия труд (1969, 1979), носител на ордените „Ленин“ (7 пъти), „Червено знаме на труда“ и „Знак на почит“, а също и на Ленинска премия (1982), Държавна награда на СССР (1984), медали, орден „Слънцето на Перу“.

Пенсионира се през октомври 1988 г. Погребан е в Новодевичето гробище в Москва.