Андрей Громико

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Андрей Громико
Андрэй Андрэевіч Грамыка
съветски дипломат и политик
Андрей Громико през 1967 г.
Андрей Громико през 1967 г.

Роден
Починал
2 юли 1989 г. (79 г.)
ПогребанНоводевическо гробище, Москва, Русия

Религияатеизъм
НаградиДържавна награда на СССР (1984)
Орден „Ленин“ (3 ноември 1944)
Червено знаме на труда (СССР) (9 ноември 1948)
Ленинска премия (1982)
Георги Димитров (орден)
Орден „Ленин“ (5 ноември 1945)
Орден „Ленин“ (17 юли 1959)
Орден „Ленин“ (31 декември 1966)
Орден „Ленин“ (17 юли 1969)
Орден „Ленин“ (17 юли 1979)
Орден „Ленин“ (17 юли 1984)
Герой на социалистическия труд
Научна дейност
ОбластИкономика
Работил вИнститут по икономика на АН на СССР
Политика
ПартияКПСС
Убеждениякомунист
Върховен съвет на СССР
Депутат (1946 – 1950 и 1958 – 1989)
Министерски съвет на СССР
Министър на външните работи, 1957 – 1985
Върховен съвет на СССР
Председател на Президиума на Върховния съвет на СССР (1985 – 1988)

Уебсайт
Андрей Громико в Общомедия

Андре́й Андре́евич Громи́ко (на руски: Громыко) е беларусин, виден съветски дипломат и политик, най-дълго време заемал поста министър на външните работи на СССР.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Гомелски уезд, Могильовска губерния (днес Гомелска област) на тогавашната Руска империя. Произхожда от семейство на заводски работник, наследник на местен род на шляхтата.

Образование и научна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Учи в професионално училище и техникум в Гомел. Завършва Минския селскостопански институт (1932) и аспирантура във Всесъюзния научноизследователски институт по икономика на селското стопанство (1936) в Москва.

Старши научен сътрудник от 1936 г. в Института по икономика на АН на СССР, после става негов научен секретар. Доктор на икономическите науки (1956).

Дипломатическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

От 1939 г. е на дипломатическа работа в Нарком-а по външните работи на СССР, преобразуван в Министерство на външните работи.

През 1944 г. възглавява съветската делегация на конференцията в Дъмбартън Оукс, гр. Вашингтон, САЩ за създаване на ООН, както и през 1945 г. на конференцията в Сан Франциско, когато подписва Устава на ООН от името на СССР. Оказва голямо влияние на развитието на съветската дипломация. Наричан е г-н Не заради твърдата си политика спрямо Запада по време на Студената война.

Громико на среща с президента Джими Картър през 1978 г.

Заема редица отговорни постове в дипломацията и държавното управление на страната:

  • посланик във Вашингтон, САЩ, 1943 – 1946
  • постоянен представител в ООН, Ню Йорк, 1946 – 1948
  • заместник-министър на външните работи, 1946 – 1949
  • първи заместник-министър на външните работи, 1949 – 1952
  • посланик в Лондон, Обединеното кралство, 1952 – 1953
  • първи заместник-министър на външните работи, 1953 – 1957
  • министър на външните работи, 1957 – 1985
  • първи заместник министър-председател, 1983 – 1985

Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

Избран е за кандидат-член (1952) и член (1956 – 1989) на ЦК на КПСС, член на Политбюро на ЦК на КПСС (1973 – 1988).

Депутат във Върховния съвет на СССР (1946 – 1950 и 1958 – 1989). Заема най-високия държавен пост в страната (формално държавен глава) - председател на Президиума на Върховния съвет на СССР (1985 – 1988).

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Герой на социалистическия труд (1969, 1979), носител на ордените „Ленин“ (7 пъти), Орден на Трудовото червено знаме и „Знак на почит“, а също и на Ленинска премия (1982), Държавна награда на СССР (1984), медали, орден „Слънцето на Перу“.

Пенсионира се през октомври 1988 г. Погребан е в Новодевичето гробище в Москва.