Абидин паша Дино Превезели

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Абидин паша Дино Превезели
پروزلی عابدین پاشا
османски политик
Abidin Pasha Dino.jpg
Роден
Починал

Абидин или Абедин паша (на османски турски: پروزلی عابدین پاشا; на турски: Abidin Paşa Dino Prevezeli; на албански: Abedin Dino) е османски офицер, чиновник и писател.[1] Абидин Дино е и виден албански национален деец, един от основните двигатели за създаване на единен Албански вилает в рамките на Османската империя.[2][3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1943 година в Превеза в албанското семейство на Ахмед бей Дино.[4][5] Учи в училището Зосимеа в Янина и в Парижкия университет.

Установява се в Цариград и влиза в албанската стража на султан Абдул Азис. По-късно е правителствен комисар на стоковата борса в Галата и издава на турски език ръководство по стоковите дела.

По-късно става администратор – служи в Превеза, Родосто, Варна, София, Мамуретюл Азиз и Диарбекир. Става румелийски бейлербей.[6]

В 1876 година е един от създателите на Османската конституция. В 1878 година става главен представител на Призренската лига за Чамерия. Заедно с Абдул Фрашъри, Весел Дино и Мехмед Али Вриони той създава местните клонове на Лигата - Албанския янински комитет и Превезкото събрание.[2]

От август 1879 до март 1880 година е валия на Сиваския вилает.[1] Изпратен е да усмири въстаналите кюрди. Блестящото изпълнение на това поръчение му печели валийството[6] на Солунския вилает в 1880 година.[7][1] На 9 юни 1880 година е назначен за министър на външните работи, но на 12 септември е свален.[6][1] Като външен министър той отбива аспирациите за анексия на албански територии от Гърция и Черна гора.[8]

Валия е в Адана (януари 1881 - октомври 1885),[1] отново в Сивас (октомври 1885 - юли 1886),[1] Анкара (юли 1886 - декември 1893),[1] и Островния вилает (декември 1893 – март 1906).[7][1] Умира през 1906 г. в Истанбул. Погребан е в гробището на Фатих джамия.

Абидин паша е поет, публицист и преводач, Пише стихове, сред които известната творба „Këngë për Shqipërin“ (Песен за Албания, 1879), „Të nxiturit e Shqipërisë duke përpjeturë“ (1880), „Poema e Shenjtë“ (Поема за светец, 1884). Превежда на албански стихове на персийския поет Руми.[9]

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • Tercüme ve Şerh-i Mesnevî-i Şerif (1887 – 1888)
  • Saadet-i Dünya (1894 – 1895)
  • Kaside-i Bürde Şerhi (1894 – 1895)
  • Âlem-i İslâmiyet-i Müdafaa (1897 – 1898)
  • Meâli-i İslâmiyye (1898 – 1899)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з Kuneralp, Sinan: Son Dönem Osmanlı Erkân ve Ricali (1839-1922). Prosopoprafik Rehber. 2nd ed. Istanbul: Isis, 2003, 54.
  2. а б Anamali, Skënder and Prifti, Kristaq. Historia e popullit shqiptar në katër vëllime. Botimet Toena, 2002, ISBN 99927-1-622-3.
  3. "İkinci Abdülhamit döneminin aydın vezirlerinden" - "Osmanli İmparatorluğu'nun son dönemlerinde siyasal, bilimsel, kültürel etkinlikleriyle iz bırakmış bir devlet adamı - Abidin Paşa 1843 - 1906 - 1908?. // www.fruitarian.net. Посетен на 11 юли 2014.
  4. Karaismailoğlu, Adnan. Abidin Paşa ve Tercüme ve Şerh-i Mesnevi-i Şerif. // 1992.
  5. Tziovas, Demetres. Greece and the Balkans: identities, perceptions and cultural encounters since the Enlightenment. Ashgate Publishing, Ltd., 2003. ISBN 0-7546-0998-7. с. 65.
  6. а б в Абеддин-паша. // Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона. СПб., 1890—1907. Посетен на 2 септември 2013 г.
  7. а б World Statesmen — Greece
  8. Dino-t e camerise, Cham of Dino family
  9. Ahmet Mehmeti, Abedin Dino – poet, shkencëtar, erudit. Instituti i Studimeve për Çamërinë
? сиваски валия
(август 1879 – март 1880)
Исмаил Хакъ паша
Халил Рифат паша солунски валия
(март 1880 – юни 1880)
Ибрахим Дервиш паша Ловчалъ
? адански валия
(януари 1881 – октомври 1885)
?
Халил Рифат паша сиваски валия
(октомври 1885 – юли 1886)
?
? анкарски валия
(юли 1886 – декември 1893)
?
Мехмед Акиф паша Арнавуд островен валия
(декември 1893 – март 1906)
Хюсеин Назим паша
     Портал „Македония“         Портал „Македония