Шейх юл-ислям

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Шейх юл-ислям

Шейх юл-ислямът (на арабски: شيخ الإسلام‎; на азербайджански: Şeyxülislam; на турски: Şeyhülislam) е титла на висш духовник в исляма на държавна служба.[1]

Обикновено е водещ богослов по въпросите на шериата, традициите и религиозната доктрина. Друго изискване към него е да бъде морален стожер и авторитет на ислямската религиозна общност (умма).

В Османската империя шейх юл-ислямът е най-високата длъжност, оглавяваща всички ислямски институции в османската държава и религиозен водач на правоверните[2] – подобно на вселенския патриарх по отношение на християните (рум миллет). Той е член на Султанския съвет (Диван-ъ хюмаюн),[3] оглавява привилегированото съсловие на улемите и освен това е мюфтия на Константинопол.

В османската империя султанът няма право да убива Шейх-Ул Ислям ефендия.

В някои ислямски религиозни общности шейх юл-ислямът е върховен кадия, но това не е задължително.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ШЕЙХ УЛ ИСЛАМ[неработеща препратка]
  2. Трима радетели за мюсюлмано-християнско единение през XV век: Шейх Беддредин, Николай Кузански, Георги Трапезундски. Сборник на Васил Гюзелев / Издателство "Гутенберг", 2012 г. ISBN 9789546171344 / стр.253
  3. Бинарк, И.. Кратка история на турските архиви и на дейността на Генерална дирекция на държавните архиви. // Архивен преглед 1996, № 1 – 2. с. 117 – 128. Посетен на 7 август 2019.