Улема

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Османски учен от улемата.

Улемата (на арабски: علماء – улема́ – „знаещи, учени“; ед.ч. – на арабски: عالم – а́лим) е общо название на учените в Ислямския свят.[1] В по-тесен смисъл, особено в контекста на сунитския ислям, улема се наричат „пазителите, преносителите и тълкувателите на религиозното познание, на ислямската докрина и право“.[1]

В Османската империя улема е привилегировано съсловие, оглавявано то шейх юл-исляма и включващо кадиите, мюфтиите, мюдерисите и кадъаскерите.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б ʿUlamāʾ. In: Encyclopaedia of Islam. 2. Leiden, E.J. Brill, 2012. ISBN 978-90-04-16121-4. Посетен на 2 May 2017.
  2. УЛЕМА