Арабско-ислямско завоюване на Иберийския полуостров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емиратът Кордоба през 929 г.

Арабско-ислямското (наричано още мавърско) завладяване на Иберийския полуостров е военна кампания на територията на Пиренейския полуостров в периода от 711 до 718 г.

За събитията от този период не съществуват достатъчно надеждни източници. Единственият християнски и писан от съвременници такъв и считан за правдоподобен е Хрониката от 754 г.[1], която има недостатъка да е често неясна в описанието си. Мюсюлмански източници, писани от съвременници няма, а за тези от по-късна епоха се счита, че са идеологически повлияни. Като най-достоверен се приема този на Ал-Магари, който е едва от 17 век. Поради това всички подробности, касаещи тези събития трябва да бъдат приемани само като вероятни.

С възкачването на престола на Родерих през 709 г. Толедското кралство изпада във вътрешна криза, прераснала в междуособици. Наследниците на сваления след преврат предишен крал Витица бягат със своите привърженици в Магреб – в близост до Сеута – на другия бряг на Гибралтарския проток. По това време на магребския бряг вече са се заселили множество евреи и ариани, избягали от принудителното покръстване от католическото духовенство по решение на Толедските събори. Опирайки се на тяхната подкрепа берберският предводител Тарик ибн Зияд (поданик на Дамаския халиф), организира и провежда завоевателен поход на север под знамето на Пророка Мохамед. Начело на местните сили е емир Муса ибн Нусаир. Удобен повод за нахлуването от Африка става призивът на Родериховия васал Юлиян Сеутски да му се окаже подкрепа във войната срещу баските и франките на север.

Завоюването за исляма на Испания е продължение на арабското завладяване на Северна Африка. Владетелите на арабски Магреб обаче първоначално не са имали добре обмислен план за завладяването на вестготска Испания. В действителност, повечето от населението на Магреб, където пристигат новите нашественици, е берберско и е започнало да приема исляма като своя религия съвсем скоро преди похода на север. Всъщност още преди него – след падането на римската власт, берберите многократно са нахлували в южната част на Иберийския полуостров. От тях произлиза и името на завоевателите – маври.

Мавърското завладяване е резултат на три поредни експедиции на:

  1. Тарик през 711 – 712 г.
  2. Муса през 712 – 713 г.
  3. Абд ал-Азиз през 714 г.

На 30 април 711 г. 1700 войни пресичат Гибралтарския пролив и навлизат на европейския континент. В битка при Гуадалете на 19 юли 711 г. вестготите на Родерих са разбити, включително и поради масово дезертьорство от бойното поле. Мюсюлманските войски напредват на север и превземат Толедо, унищожавайки остарялата вестготска военна машина[2]. Част от вестготите успяват да се оттеглят на север от Пиренеите във Франкската държава, а единствените територии на полуострова, незавладени от маврите, остават част от Астурия и страната на баските. Съпротивата е слаба, като завоевателите намират подкрепа сред значителното еврейско малцинство, което се надява да получи равни права с християните. В резултат над над почти целия Иберийски полуостров започва да властва Магребската Омаядска династия, която се опира на новата ислямска религия и подкрепата на берберските си съюзници.

Някои данни сочат, че в този поход участват само около 9000 ислямски воини, които се възползват от разцеплението във Вестготското кралство след насилствената смърт на Витица. Главната цел на ислямските войници и най-вече на предводителите им е да сложат ръка най-вече върху крайбрежните градове и тяхната търговия. Християнското население намира подслон основно в централната планинска част на полуострова, където завареното население е останало сравнително незасегнато и от нашествието на вестготите.

През 719 г. маврите пресичат Пиренеите и са пред Тулуза, а през 720 г. – по долината на Рона във Франция. В новите си владения, в началото Омаядите правят редица отстъпки, явно желаейки да привлекат на своя страна местното християнско население. След похода си до Мурсия, Абд ал-Азиз подсигурява създаването на т.нар. Теодемирово кралство, което просъществува до 740 г.

Съвсем скоро след завоюването на Иберийския полуостров, с битката при Ковадонга през 722 г., в която християните печелят първата си значителна победа, се слага началото на Реконкистата. Междувременно нашествието на арабите в Западна Европа достига до брега на Лоара и е окончателно спряно след поражението им от войската на Карл Мартел в битката при Поатие през 732 г. Новозавоюваната от маврите територия, наречена от тях Ал-Андалус, просъществува до 1492 г., когато и последното мавро-ислямско владение на полуострова Гранада е завладяно от войските на обединеното кралство Кастилия и Арагон.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. известна като Мосарабската хроника (на испански: Crónica mozárabe de 754). С неизвестен автор и написана на латински, тя описва събития, станали в района на Средиземноморието между 610 – 754 г. Ценен исторически източник за Византия, Вестготското кралство и Арабския халифат от VII—VIII веков.
  2. Кортасар 2005, с. 116.

Литература[редактиране | редактиране на кода]